Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Започвам да губя мисълта ви. Дали не искате да кажете, че между нас са се породили лични отношения?
— Да, това искам да кажа.
— Някакъв вид привличане?
— Нещо такова.
— И аз мисля така. А по време на първата ни среща казахте, че нищо такова няма да се случи — припомни й той.
— Така ли?
— Да. Но това няма значение, аз много ви харесвам, а сега вече и двамата сме наясно със себе си.
— Да.
Той видя как ръката й с цигарата трепери и осъзна, че устата му е пресъхнала.
— Ами… тогава? Какво ще правим?
— Нищо. — Тя се изкашля и хвърли цигарата. Ако искате да включите свои показания в доклада ми, трябва да ме уведомите до утре на обяд.
— Къде сте отседнала?
— В хотела за гости. Тук.
— Не може ли да вечеряме заедно днес?
— Определено не. Освен ако не искате да ми създадете още повече проблеми, отколкото вече имам.
— Извинявайте. Не е било нарочно.
— За всеки друг на ваше място щях да кажа, че става дума за преднамерена тактика, за набиране на точки. Но всичко това беше колкото ваша, толкова и моя грешка. — Тя му протегна ръка: — Довиждане, лейтенанте.
Той хвана ръката й.
— Ще бъда в квартирата си довечера.
— А аз ще бъда в моята. — Тя се обърна и си отиде. Тайсън я проследи с поглед да се отдалечава с решителна походка по ярко осветената от слънцето тераса. Е, най-сетне се разбра, че и тя е от плът и кръв, помисли си той. Знаеше, че ще я види отново, както и че от това нищо няма да излезе, поне не в плътски смисъл. Но разбра, също както навярно бе разбрала и тя, че при други обстоятелства резултатът можеше да е съвсем друг. И когато дойдеше време да се сбогуват за последен път, и двамата щяха да изпитат задоволство от мисълта, че с нещо са променили живота на другия.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Бен Тайсън лежеше проснат на дивана в полумрака на дневната си. В малката стаичка бе задушно и горещо, той бе само по шорти. От изпотената бутилка студена бира върху ниската масичка се стичаше вода. Той седна и си пое дълбоко дъх. Три километровият крос по алеите на базата го беше изтощил.
— Твърде много пушиш, пиеш и си стар. Спомни си за изнурителната бойна подготовка в пехотата, която някога бе изкарал относително леко: четирийсет и пет километрови походи с пълно бойно снаряжение, по сто лицеви опори една след друга, катерене по скалите по високата близо двеста метра отвесната стена на един водопад по време на обучението в джунглите на Панама.
— Господи, тогава какъв здравеняк бях.
Той бавно се изправи и отиде до малкия вентилатор, монтиран на прозореца. Не знаеше каква е таксата за климатична инсталация, но и не го интересуваше, защото бе решил да живее при трудни условия, въпреки че решителността му постепенно се изпаряваше.
— Размекнал си се, Тайсън. Размекнал си се като жена.
Направи петдесет бързи подскока, после пристъпи към клякания. Докато се занимаваше с това, той огледа стаята. Беше прясно боядисана, и ако се съди по размерите, вероятно за това бяха отишли два литра и половина боя. Останалата част от приземния етаж се състоеше от малка столова и кухня. На горния етаж имаше две спални и малка баня. Всичките жилища в редицата тухлени къщи бяха напълно еднакви. До него живееха семейства с по едно-две деца.
— Тайсън — каза той на глас, — живял си без никаква представа за действителността.
Тук-там из къщата имаше евтини яворови мебели, държавна собственост, но му бяха казали, че може да си докара и свои. Опита се да си представи собствените си мебели в тази къща и реши, че ще се наложи да ги слага изправени, за да се поберат. Щеше да бъде по-доволен, ако му бяха дали едно от ергенските жилища, които наподобяваха доста хотелски стаи и бяха много по-удобни, отколкото това подобие на дом. Но някъде из коридорите на Пентагона някой слабоумен служител бе решил, че трябва да дадат на Бен и Марси шанс да живеят заедно. Много вероятно бе това решение да е било взето в стила на зоолозите, работещи в зоологическите градини, които определят къде и кога ценните екземпляри панда трябва да се съберат за разплод.
По стара армейска традиция дървения под беше лъснат до блясък, но върху него нямаше нито килими, нито мокети. На прозорците имаше щори, но не и завеси. Мебелировката на спалнята му се състоеше от пружинено легло с два матрака в метална рамка, нощно шкафче и овехтял скрин с чекмеджета. Във втората спалня имаше само едно легло, вероятно за Дейвид. Трябваше да се подпише за получените чаршафи и пешкири, явно се очакваше в крайна сметка да се обзаведе със свои собствени.