Поглед в мрака

Не, не беше тъмен всъщност. Имаше някаква светлинка долу. Зърнал я, Салма усети как сърцето му се свива на болезнена топка.

„Не! Не тук!“ Хвърли се напред и посегна да измъкне меча от ръката на войника. Осородният отстъпи назад, право към платнището на палатката, политна навън, но там налетя на друг човек, който се беше засилил да влезе. Новодошлият успя да изрече името на генерала, преди да се озове съборен на земята. Войникът, с когото се боричкаше Салма, загуби равновесие, принцът падна отгоре му и оспорваният меч се заби дълбоко в гърдите на своя притежател.

Нямаше време за губене. Салма посегна към меча в ножницата на новодошлия и го измъкна — по-лесно беше да извадиш меч от ножница, отколкото от труп. Куриерът го зяпна и се ококори, Салма изскърца със зъби и сряза гърлото на мъжа. Честта е като връхна дреха — понякога не ти остава време да я наметнеш.

Завъртя се към палатката и видя как Морлейр замахва отново с боздугана си към Малкан. Конощипородните бяха чудовищно силни, но и чудовищно бавни, и докато Морлейр замахне, генералът нанесе два удара с меча си. Първият заора в хълбока на гиганта, ала при втория мечът потъна дълбоко в подмишницата на Морлейр и той извика в агония. Великанската му снага се строполи на пода с все заклещения меч, Малкан изтегли кинжал от колана си и сряза с едно движение брезента на палатката зад себе си. Друг мъж, когото Салма не позна в прахта и бъркотията, се хвърли с вдигнат нож към генерала, но Малкан улови пренебрежително китката му, заби своя нож в окото му и се измъкна от щабната палатка.

Салма го последва с меч в ръка. Светлината в палатката зад него ставаше все по-силна, но той не искаше да я вижда тук, където смъртта дебнеше отвсякъде. „Естествено, че ще е тук. Как иначе би ме намерил Морлейр, ако не с нейна помощ?“

„Това не влизаше в плана. Безразсъдните спасителни операции определено не влизаха в плана. Та ние сме в средата на имперската армия!“ Само че армията, изглежда, си имаше други грижи. Войници се виждаха навсякъде, но всички бързаха нанякъде, повечето тичаха презглава към западната периферия на лагера. И тогава Салма съобрази, че точно в това всъщност се състоеше планът.

Сарнианците имаха собствена машина за отброяване на времето. Една заповед по мисловната мрежа е била достатъчна всички те, до последния човек, да преминат в настъпление. Зората още не беше просветлила източния хоризонт, а сарнианската атака вече беше достигнала имперския лагер.

Покритите с прах бойци на Морлейр се изсипваха от палатката, двайсетина души най-малко, шарена група с бегло понятие за дисциплина и ред, която налиташе на всичко в черно и златно, имало нещастието да се изпречи пред погледа й. Генерал Малкан сграбчи някакъв сержант, изкрещя заповед в лицето му, изтръгна меча от ръката му и го бутна нататък. Но преди сержантът да се е окопитил, Салма връхлетя отгоре им. Някаква част от съзнанието му регистрираше рева на полева артилерия, трясъка на оловомет, тътена на оръдейни попадения. Салма заби меча си под мишницата на сержанта, изтегли оръжието и се обърна към Малкан.