Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 164
Перейти на страницу:

Поне някаква искрица на съчувствие.

— Като си помисля, че можеше да съм аз…

Всъщност не.

— Това е знак, че е време да си плюя на петите. Полицията скоро ще установи, че това не съм аз, но така спечелих време. Добре, време е да ти пусна малко кръв…

Били добави още нещо, но Пам не чу много добре. Прозвуча й като „олеандър“.

Той се изправи и я погледна. Наведе се, хвана копчето на дънките й. Пук — откопча го и ципът се отвори до долу.

Не, не, тя нямаше да му позволи да я изнасили. Щеше да разкъса скъпоценната му кожа със зъби, ако я доближеше. Никога.

Били бързо дръпна дънките и те се смъкнаха.

Пам напрегна всичките си мускули, готова за нападение.

Той обаче не я докосна на онова място. Погали гладката кожа на бедрата й. Изглеждаше, че просто търсеше подходящо място на тялото й, където да направи смъртоносната татуировка.

— Хубаво, хубаво…

Пам си спомни думите на Амелия за шифъра, който убиецът татуира на жертвите си. Запита се какво послание ще остави на нейното тяло.

Той взе машинката и я пусна.

Бззз.

Докосна кожата й. Отначало усещането бе като гъделичкане.

После дойде болката.

70.

Целта на терористичната атака на „Съвета за върховенство на американското семейство“ не беше ясна.

Сред документите в джоба на мъртвия убиец освен листчето с адреса на хотела на Стантънови Сакс бе намерила писмо, пълно с безсмислици.

На Райм му напомняше за манифеста на Университетския бомбаджия — критика срещу съвременното общество. Разликата беше в това, че убиецът не излагаше расистките и фундаменталистките възгледи на СВАС, а точно обратното. Документът, който полицията трябваше да намери след масовите отравяния в града, бе написан от името на „врага“ — някаква анонимна коалиция от чернокожи и испаноговорещи активисти в съюз с ислямски фундаменталисти, които уж поемаха отговорността за отравянето на Ню Йорк, за да отмъстят на белите експлоататори капиталисти. В писмото се призоваваше за въстание срещу тях, като се твърдеше, че отровата е само началото.

Доста хитър начин за представяне на атаката, помисли си Райм. Така биха свалили подозренията от СВАС и биха възбудили омраза срещу враговете на Съвета. В същото време щяха да поразят съвременния Содом — Ню Йорк, бастиона на глобализацията, смешението на расите и либерализма.

Райм подозираше, че това не е всичко:

— Помислете за борбата за надмощие между отделните милиции. Разчуе ли се, че ударът е дело на СВАС, репутацията им многократно ще се покачи.

От централата на ФБР в Манхатън се получи обаждане.

— Птичките не искат да пропеят, Линкълн — каза Фред Делрей, който ръководеше разследването от страната на федералната полиция.

Семейство Стантън и синът им се намираха във федералния арест, но явно — ако преведем думите на Делрей — не искаха да сътрудничат.

— Притисни ги някак, Фред. Искам да разбера кой, по дяволите, беше убиецът. Отпечатъците му ги няма в базата данни.

— Видях снимките на твоето момче в тунела след близката му среща с хаш-две-о. Ужас, много нелеп начин да умреш, какво ще кажеш? С каква скорост е изцвърчала тая вода?

Райм бе включил телефона на високоговорител. Сакс, застанала до работната маса, се обади:

— Никой не знае, Фред, но след като го е разрязала на две, водната струя е пробила бетонната стена и една парна тръба от другата страна. Трябваше да се измъквам бързо, за да не се сваря.

— Намери ли нещо интересно в тунела?

— Не много. Повечето неща се бяха поразмили. Е, също и посварили, при толкова много пара.

Тя обясни за писмото, оставено с цел да се предизвикат размирици.

Агентът въздъхна:

— Точно когато си помислиш, че светът се променя…

— Ще обработим уликите, Фред, и ще ти се обадим.

— Голямо благодаря.

Затвориха и Сакс продължи да помага на Мел Купър при анализа на микроуликите, тъканните проби и пръстовите отпечатъци от хотела на Стантънови. От тях само едни фигурираха в базата данни — тези на Джошуа Стантън, картотекиран в окръг Клейтън за нападение над хомосексуалист. Престъпление от омраза.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)