Колекционерът на татуировки [bg]

Сплитъри, спомни си Райм — така ги бе нарекъл Ти-Ти Гордън. Когато двама влюбени си татуирали части от имената си.

— Много ми е… — Тя преглътна. — Много ми е гадно.

— Познавам един човек, който може да ги заличи. Имам номера му.

Ако Ти-Ти Гордън умееше да татуира, сигурно знаеше и как да заличава.

Пам кимна и пак се потърка неволно по бедрото.

— Разправяше ми ужасни неща. Звучеше, сякаш планира да стане новият Хитлер. Искаше да убие чичо си и леля си и да основе своя въоръжена групировка. Сещате се, мама не беше особено умна. Постоянно говореше глупости и никой не я приемаше на сериозно. Обаче Били беше съвсем друга класа. Учил е в колеж. Искаше да основава собствени училища, в които да индоктринира децата. Говореше за някакъв Закон на кожата. Личеше си, че е вманиачен на тази тема. Расизъм, чиста проба.

— Закон на кожата — измърмори Райм.

Определено имаше връзка с манифеста, който бяха планирали да оставят на мястото на вкарването на отрова във водопровода. Той си спомни за думите на Тери Добинс по-рано:

— Ако откриеш защо е толкова вманиачен по кожата, това ще е ключът към разплитането на случая…

Пам продължи:

— През всичките тези години е бил обсебен от мисли за мен.

Обясни за уговорения годеж, как Били е дошъл преди няколко години, за да започне планирането на терористичната атака — и как я бе съблазнил. Спомените я накараха да потрепери.

— Искаш ли да се качиш в микробуса? — попита Райм, като кимна към пригодения за инвалиди автомобил, с който го бе докарал Том.

Апартаментът й беше запечатан от полицията, докато се извърши оглед на местопрестъплението, а на Пам очевидно й беше студено; носът и очите й бяха зачервени, пръстите — също.

— Не — бързо отговори тя. Изглеждаше, че й е по-спокойно на слънце, въпреки мразовития въздух. — Всичките ли заловихте?

— Всички, които са дошли в Ню Йорк, както изглежда. Матю и Хариет Стантън. Сина им Джошуа.

Полицаите от ударния отряд бяха намерили истински документ за самоличност у застреляния престъпник. Уилям Хейвън, двайсет и пет годишен. Татуировчик, с адресна регистрация в Саут Лейкс, Илинойс.

— В момента хората ни проверяват всичките им документи, бележници, телефони, компютри — продължи Райм. — Заловихме вече и няколко от съучастниците им в Илинойс, но ще има и други. Бомбите не бяха заредени така, че да избухнат, но бяха истински: барут, детонатори, устройства за взривяване чрез мобилен телефон. Сглобени са от човек, който разбира от тези неща.

— Ако са като групировката, в която членуваше майка ми, „Патриотична граница“, сигурно има десетки членове. Винаги се събираха през нощта, в нечия кухня, пиеха кафе и крояха планове… — Пам замълча за момент. — Линкълн?

Райм вдигна вежди.

— Ти откъде знаеше за Сет? Как се сети да изпратиш полиция вкъщи?