![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Приключихте ли, госпожо Гибни? — попита Хауи Голд.
— Мисля, че нямам какво повече да кажа. — Тя седна до масата. Ралф си помисли, че изглежда капнала от умора, което беше съвсем естествено. През последните дни е имала твърде много работа. Пък и лудостта сигурно изтощава.
— Госпожи и господа — каза Хауи, — някакви предложения какво следва да предприемем оттук нататък? Имате думата.
— Следващата стъпка изглежда очевидна — отбеляза Ралф. — Този непознат — предпочитам да го наричам така — може да е тук, във Флинт Сити; разказите на съпругата ми и на Грейс Мейтланд предполагат това заключение, обаче някой трябва да се срещне в Клод Болтън в Тексас и да разбере какво знае той. Предлагам да замина аз.
— Държа да те придружа — каза Алек.
— Аз също идвам с вас — заяви Хауи. — Лейтенант Сабло?
— Много ми се иска, обаче трябва да свидетелствам в съда, иначе две много лоши момчета може да отърват затвора. Ще попитам прокурора в Кап Сити дали делото не може да се отложи, но подозирам какво ще ми отговори. Все пак не мога да изтъкна като основателна причина, че съм по следите на мексиканско чудовище, притежаващо способността да се преобразява в каквото пожелае.
Хауи се усмихна:
— Вярно е. А вие, госпожо Гибни? Желаете ли да продължите с нас още малко на юг? Разбира се, срещу парично възнаграждение.
— Да, ще дойда. Този Болтън може би знае подробности, които ще ни помогнат да стигнем до истината. Ако е така, от голямо значение е правилната формулировка на въпросите, които ще му зададем.
— А ти, Бил? — обърна се Хауи към прокурора. — Не искаш ли да довършиш започнатото?
Самюълс кисело се усмихна, поклати глава и стана:
— Всичко, което чух тази вечер, беше много интересно, ако човек харесва налудничавите истории, но за мен този случай е приключен. Ще се обадя на полицията в Охайо, обаче не очаквайте друго от мен. Госпожо Мейтланд, съжалявам за загубата ви.
— Има защо да съжалявате.
Той потръпна, но продължи, все едно не беше чул язвителното подхвърляне:
— Госпожо Гибни, прекарах много интересна вечер. Оценявам усърдната ви работа и трудолюбието ви. Признавам, че излагате много убедителни доводи за доказване на нещо несъществуващо — казвам го без капчица ирония, — но аз възнамерявам да се прибера у дома, да си взема една бира от хладилника и да се помъча да забравя тази история.
Гледаха го как си грабва дипломатическото куфарче и тръгва към вратата — щръкналият му перчем се поклащаше като заканително размахван пръст.
Хауи го изчака да излезе и обясни подробности за пътуването:
— Ще наема самолета „Кинг Еър“, с който понякога летя. Пилотите ще знаят най-близкото летище, на което да кацнат. Ще уредя да ни чака автомобил. Ако сме само четиримата, обикновен седан или комби ще свърши работа…
— За всеки случай предвиди място и за мен — прекъсна го Юн. — Ако случайно успея да изклинча от съда.
— С удоволствие.
— Още тази вечер някой трябва да се обади на Клод Болтън, за да го предупреди да очаква посещение.
Юн вдигна ръка:
— Това мога да направя.
— Успокой го, че не го издирваме заради нещо незаконно — добави Хауи, — иначе ще избяга и ще се укрие.
— Обади ми се, след като разговаряш с него — каза Ралф. — Дори да е много късно. Интересува ме реакцията му.
— И мен — промълви Джийни.
— Лейтенант, кажете му и още нещо — намеси се Холи. — Предупредете го да бъде нащрек. Защото ако теорията ми се потвърди, той ще е следващата жертва.
12.
Вече беше паднал мрак, когато излязоха от сградата, в която се помещаваше кантората на Голд. Хауи беше останал да уреди още нещо, частният детектив беше с него.
— Госпожице Гибни, къде ще нощувате? — попита Джийни.
— В тукашния хотел „Лукс“. Запазих си стая.
— Не, в никакъв случай! — отсече Джийни. — Единственият лукс в този хотел е названието, му. Всъщност е долнопробна дупка.
Холи явно се разтревожи.
— Сигурно тук има хотел от веригата „Холидей Ин“…
— Заповядайте у дома — каза Ралф, изпреварвайки жена си и надявайки се заради този жест тя да му прости за всичко, което беше наговорил тази вечер.
Холи се поколеба. Чувстваше се неловко в домовете на други хора. Чувстваше се неловко дори в дома, в който беше израснала, когато ѝ се налагаше да гостува на майка си. Знаеше, че ако приеме поканата на тези непознати, ще остане будна до късно и ще се събуди рано, ще се вслушва във всяко проскърцване на стените и на подовете, ще чува тихите гласове на съпрузите Андерсън и ще се пита дали разговарят за нея… в което не се съмняваше. Ще се моли те да не я чуят, като стане през нощта, ако ѝ се допишка. А как искаше да се наспи! Срещата в кантората на Голд я беше изтощила — оправдаваше недоверието на детектив Андерсън, но отказът му да приеме дори най-железните аргументи ѝ беше причинил допълнителен стрес.