100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Елизабет е родена в 1533 г. в Гринидж, Англия. Баща й е крал Хенри VIII, оглавил Реформацията в Англия. Майка и е Ан Болейн, втора жена на Хенри. Ан е обезглавена в 1530 г. и няколко месеца по-късно парламентът обявява Елизабет, тогава тригодишна, за незаконородено дете. Английските католици винаги са поддържали това мнение, защото смятат за незаконен развода на Хенри с първата му жена. Въпреки решението на парламента Елизабет е отгледана в дворцова обстановка и получава превъзходно образование.
Хенри VIII умира в 1547 г., когато Елизабет е тринайсетгодишна. Английските владетели през следващите единайсет години не се радват на особени успехи. Едуард VI, полубрат на Елизабет, царува от 1547 до 1553 г. По негово време управлението усилено следва протестантска политика. Кралица Мери I, която заема престола през следващите пет години, подкрепя върховенството на папата и възстановяването на Римокатолическата църква. По нейно време английските протестанти са подложени на гонения и около 300 са избити. Те дават на кралицата прозвището „Кървавата Мери“, което не е комплимент. Самата Елизабет е задържана и заточена в Лондонската кула. Макар и освободена по-късно, известно време животът й е в опасност. Когато Мери умира (1558) и Елизабет се възкачва на трона, народът празнува и ликува.
Младата кралица е изправена пред много проблеми: война с Франция, напрегнати отношения с Шотландия и Испания, финансови затруднения и на всичко отгоре — ожесточеното религиозно разделение в самата Англия.
Елизабет се заема най-напред с последното. Малко след като поема управлението, се приемат два закона (1559), с които англиканската църква става официална в Англия. Това задоволява умерените протестанти, но пуританите искат по-радикална реформа. Въпреки съпротивата на пуританите, от една страна, и на католиците, от друга, през цялото си царуване Елизабет поддържа твърдо компромиса от 1559 г.
Религиозните проблеми се усложняват заради шотландската кралица Мери. Тя е принудена да напусне Шотландия и да потърси убежище в Англия. Там скоро се озовава в затвора по искане на Елизабет. Постъпката на Елизабет не е произволна. Мери е римокатоличка и има претенции да я наследи на английския трон. Това означава, че при успешно въстание или ако Елизабет бъде убита, Англия отново ще има кралица католичка. По време на деветнайсетгодишното затворничество на Мери стават няколко заговора срещу Елизабет, зад които според ред доказателства стои шотландската кралица. Накрая в 1587 г. Мери е умъртвена. Елизабет подписва с неохота смъртната й присъда. Министрите и повечето членове на парламента са искали Мери да бъде екзекутирана много по-рано.
Религиозният конфликт несъмнено носи опасности за Елизабет. В 1570 г. папа Пий V я отлъчва от църквата и иска отстраняването й; а в 1580 г. папа Григорий XIII заявява, че няма да бъде грях, ако Елизабет бъде убита. Но положението има и някои предимства за кралицата. През цялото й владичество протестантите се страхуват от връщане на католичеството в Англия. Елизабет играе ролята на крепост срещу него; и на това всъщност се дължи голямата й популярност сред английските протестанти.
Елизабет води проницателна външна политика. Още в 1560 г. сключва Единбургския договор, който предвижда мирно разрешение на конфликта с Шотландия. На войната с Франция е сложен край и отношенията между двете страни се подобряват. Но обстоятелствата принуждават Англия да влезе в конфликт с Испания. Елизабет се опитва да избегне сблъсъка, но при войнственото католичество в Испания през XVI век войната между Испания и протестантска Англия е по всяка вероятност неизбежна. За това допринася и въстанието в Холандия против испанското господство: бунтовниците са предимно протестанти и когато Испания се опитва да потуши въстанието, Елизабет взема страната на Холандия. Самата Елизабет не желае война. Но в по-голямата си част английският народ, министрите и парламентът предпочитат военния сблъсък. Ето защо, когато войната с Испания най-после избухва Чрез 80-те години на XVI век, Елизабет може да разчита на силната подкрепа на английския народ.
С течение на годините Елизабет упорито изгражда английската флота; но испанският крал Филип II на бърза ръка създава испанската армада, която да нападне Англия. Тя има почти толкова кораби, колкото и английската флота, но моряците й са значително по-малко; освен това англичаните са по-добре обучени, корабите им са по-качествени и имат по-добра огнева мощ. Голямата морска битка, избухнала в 1588 г., завършва с пълното поражение на испанската армада. Тази победа утвърждава Англия като първа морска сила в света, каквато остава чак до XX век.