Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
„Същински Цезар“ — помисли си той, след като току-що се беше разделил с трима от фамилията. Висок, рус, красив. Но момчето, което бързо скочи от стола да го посрещне, беше наследило много и от майка си Аврелия.
— Принцепс Сенатус, това е Гай Юлий — представи племенника си Юлия.
— Седни, момче — рече Скавър и се наведе, за да стисне дясната ръка на Марий. — Оправяш ли се вече, Гай Марий?
— Бавно, но се оправям — едва отговори Марий, който още изпитваше затруднения с говора. — Както виждаш, жените ми намериха куче — пазач. Да не би да избягам.
— По-скоро домашен любимец — възрази му той и седна на стола, който малкият Цезар услужливо му донесе, преди да се върне на мястото си. — И какви са задълженията ти, млади човече?
— Още не знам — отговори му момчето без никакви признаци на смущение. — Майка ми ме доведе едва днес.
— Мисля, че жените са решили да намерят кой да ми чете книжки — предположи Марий. — Ти на какво мнение си, млади Цезаре?
— По-скоро бих разговарял с човек като Гай Марий, отколкото да му чета. Чичо Марий не пише книги, за което дълбоко съжалявам. Бих искал да науча всичко за германите.
— Научил се е да задава добри въпроси — похвали го Марий и запухтя, докато се опитваше да се намести по-удобно.
Момчето пъргаво скочи от стола си, пъхна ръка под дясната мишница на болния и му помогна да се обърне. Дори за миг не се замисли как точно да подхване чичо си, а от лекотата, с която му помогна, пролича, че е доста силен за годините си.
— Така е по-добре! — пое си тежко въздух Марий и се обърна към Скавър. — С приятна компания няма начин да не се оправя скоро.
Гостът остана цял час, и то не толкова заради болния Марий, колкото от любопитство да опознае повече малкия Цезар. Момчето не държеше да се изтъква, но отговаряше на зададените му въпроси точно и със самочувствие като възрастен. Когато възрастните започнаха да обсъждат нахлуването на Митридат във Витиния и Кападокия, събеседникът им съвсем млъкна и целият се превърна в слух.
— За десетгодишно момче ти си доста начетен, млади Цезаре — похвали го на свой ред Скавър на сбогуване. — Дали случайно не познаваш един младеж на име Марк Тулий Цицерон?
— Само съм чувал за него, Принцепс Сенатус. Казват, че щял да бъде най-добрият адвокат в историята на Рим.
— Я бъде, я не бъде — стигна до вратата Скавър. — Сега Марк Цицерон е зает с военна служба. Ще дойда пак да те видя след два-три дни, Гай Марий. Понеже не можеш да ме изслушаш в Сената, ще ти пратя пълно копие на речта си — на теб и на малкия Цезар.
Той се запъти към къщата си на Палатина и изпадна в мрачни размисли. Положението на Марий го тревожеше повече, отколкото искаше сам да признае. Вече бяха минали почти шест месеца, а великият човек бе стигнал само до кушетката в таблиния. Може би присъствието на момчето щеше да го подтикне към по-бързо оздравяване. И все пак Скавър започваше да се съмнява дали някога старият му приятел и враг едновременно ще събере достатъчно сили да се появи в Сената.
Дългото изкачване по Весталските стълби му се стори доста уморително; когато излезе на Кливус Викторие, трябваше да си почине известно време, преди да продължи нагоре към дома си. Зает с мисълта за недоверието, което щеше да срещне у назначените отци по отношение на малоазиатските проблеми, той потропа на вратата и за свое учудване бе посрещнат вместо от вратаря от жена си.
„Колко е прекрасна! — помисли си Скавър, докато се вглеждаше с наслада в лицето й. Някогашните недоразумения бяха изгладени и тя отново се бе превърнала в господарката на сърцето му. — Благодаря ти, Квинт Цецилий!“ — за сетен път си спомни той за някогашния си скъп приятел Метел Нумидик Прасето. Именно Метел Нумидик му бе дал ръката на племенницата си Цецилия Метела Далматика.
Протегна ръка да я погали по бузата, сетне склони глава на гърдите й и потърка страна о младата й кожа. Очите му се затвориха от само себе си и той сладко въздъхна.
— Марк Емилий? — опита се да го върне на земята Цецилия, щом усети цялата му тежест върху себе си. — Марк Емилий!
Мигом го прегърна с две ръце и запищя. От всички страни дотичаха слуги, които поеха вдървеното тяло на съпруга й.
— Какво му е? Какво му е? — питаше като обезумяла Цецилия Далматика.
Най-накрая икономът се надигна от кушетката, където бяха положили Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, и й отговори:
— Мъртъв е, домина. Марк Емилий е мъртъв.
Почти по същото време, когато из Рим се носеше вестта за смъртта на Скавър Принцепс Сенатус, се научи и другата, а именно, че Секст Юлий Цезар е починал от възпаление на гърдите под стените на обсадения Аскулум Пицентум. След като внимателно прочете писмото на Секстовия легат Гай Бебий, Помпей най-сетне се реши сам да влезе в действие. Щом Рим погребеше своя Принцепс Сенатус, първият консул заминаваше сам да поеме обсадата на Аскулум.