Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— И може би мисли, че новият му закон ще успокои боговете?
Помпей вдигна рамене.
— Не знам. Нито някой друг знае по-добре от мен. Във всеки случай баща ми е за закона, значи и аз съм за. Баща ми смята да дари с римско гражданство всички градове с латински права в Италийска Галия.
— А скоро след това Марк Плавций Силан ще прокара друг закон, според който всички записани в градските списъци на италийските градове ще могат да получат римско гражданство, ако се явят в срок от шейсет дни пред някой от преторите в Рим — доказа Цицерон, че и той все нещичко е чул.
— Точно така, Силван. Но заедно с приятеля си Гай Папирий Карбон — уточни Помпей.
— Ето това се казва интересна тема! — грейна от възторг Цицерон. — Законите и законодателството, това обичам аз!
— Радвам се, че го чувам от нечия уста — каза Помпей. — Самият аз винаги съм гледал на законите като на нещо досадно и ненужно. Всеки закон има за цел да попречи на големите хора да извършат големи дела, особено ако са млади.
— Но човек не може да живее без определена система от закони!
— Големите хора могат.
Колкото и да се оправдаваше, че трябва да напусне Рим, колкото и да обясняваше на съгражданите си, че двамата с Луций Порций Катон Лициниан имат блестящ заместник в лицето на способния градски претор Авъл Семпроний Азелион, Помпей Страбон всъщност изобщо не бързаше да напусне града. С времето се разбра, че ако нещо го държи в града, то е желанието му да наглежда прокарването на законопроекта на Силван и Карбон, пряко следствие на лекс Юлия. Вторият консул Луций Катон не се оказа толкова търпелив и остави Помпей сам да се оправя със Сената и народното събрание; толкова по-добре и за двамата, които не можеха да се търпят един друг. Първоначално Катон тръгна за Кампания, но после размисли и реши, че ще е най-добре, ако се настани на източния фронт. Помпей Страбон от своя страна не криеше намеренията си да продължи войната в Пиценум; вместо себе си обаче срещу Аскулум Пицентум прати Секст Юлий Цезар, нищо че легатът му страдаше от силна астма, а зимата беше най-студената от няколко десетилетия. Скоро след заминаването на Секст Цезар се разбра, че римляните са изклали в околностите на Камеринум осем хиляди пиценски бунтовници, засечени при преминаването им от един зимен лагер в друг. На Помпей не му стана много приятно, че са му отнели победата, но остана в Рим.
Новият лекс Помпея премина през народното събрание без никакви усложнения. Според текста му пълно римско гражданство получаваха всички латински градове на юг от река Пад в Италийска Галия, а пък от своя страна латински права получаваха градовете Аквилея, Патавиум и Медиоланум на север от Пад. По този начин цялото население на тези големи и проспериращи градски центрове мина в и без това внушителната му клиентела — основната причина, заради която Помпей Страбон изобщо бе посегнал към законодателството. След като си свърши работата, Помпей Страбон, който по душа съвсем не беше защитник на всеобщото гражданство, позволи на трибуна Пизон Фруги на свой ред да ощети всички ползващи се от трите нови закона. Най-напред Пизон Фруги прокара закон, според който всички нови граждани, независимо от местоживеенето си трябва да бъдат вписани в двете специално създадени за целта триби; останалите трийсет и пет трябвало да останат изключително за римляни. Когато обаче Етрурия и Умбрия започнаха открито да недоволстват срещу грубата несправедливост, Пизон донякъде отстъпи и разпредели новите граждани в осем от досега съществуващите триби, без да премахва двете новосъздадени.
По-нататък дойде ред първият консул да проведе изборите за консули. Спечелиха ги Луций Юлий Цезар и Публий Лициний Крас. Още преди да е сключил договорите с римските светилища, Луций Цезар обяви, че в чест на предшественика си Еней освобождавал от всякакви данъци град Троя, скъпия за всички римляни Илиум. И понеже Троя представляваше по негово време дребно селце, никой не се опита да му попречи в намеренията. Единственият, който би се сетил да го стори, беше Скавър Принцепс Сенатус, но той тъкмо бе зает с двамата царе-бегълци — Никомед Витински и Ариобарзан Кападокийски. Двамата ориенталци се надпреварваха кой по-силно ще захленчи пред римските приятели, кой ще даде по-тлъстите подкупи на заинтересованите лица и постоянно недоумяваха как така Рим ще се интересува повече от някаква си война с италийците, вместо да обърне внимание на Митридатовите безобразия в Азия.
Най-яростният противник на Цезаровия законопроект беше Квинт Варий, който имаше основания да се смята за най-тежко засегнат при неговото евентуално прокарване. Новите народни трибуни се нахвърлиха като вълци отгоре му, като глутницата се водеше от безкомпромисния Марк Плавций Силван; трябваше му само да прокара поредния закон — лекс Плавция — и Варианската комисия, съдеща всички, поддържали Друзовата политика за всеобщо римско гражданство, се заменяше в Плавцианска, която на свой ред съдеше всички, опитали се да спрат разпространението на римското гражданство из полуострова. По-малкият брат на Луций Цезар — Цезар Страбон — изтегли печелившата сламка и се зае с първото дело на Плавцианската комисия — делото срещу Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис.