Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
За момент Помпей Страбон го остави без отговор, защото тъкмо беше захапал хрупкаво парче месо, чак когато свърши, изтри ръце в туниката си и се усмихна на госта си.
— Не ме интересува дали ще чакам седмица или година. Рано или късно Аскулум Пицентум ще се предаде. И жителите му ще се научат какво значи да посягат на един римски претор.
— Провокацията беше прекалено брутална — напомни му Скатон.
— Дали е била брутална или не, няма никакво значение — отвърна му той. — Чух, че Видацилий бил влязъл в града. Аскуланци ще трябва да пълнят коремите на още цяла армия.
— Проблемът отдавна е разрешен — подхвърли многозначително марсът.
Помпей Страбон надигна изцапаното си лице и го изгледа недоумяващо.
— Как така?
— Доколкото разбираме, Видацилий е полудял — обясни Скатон, който, за разлика от домакина си, внимаваше как се храни.
Цялата палатка затаи дъх в очакване какво ще последва.
— Малко преди Секст Юлий да умре, Видацилий се явил пред Аскулум начело на двайсет хиляди войници — започна да разказва Скатон. — Вероятно е възнамерявал да влезе в съгласувани действия с жителите на града. Искал неговите легиони да нападнат Секст Юлий в гръб, а в това време аскуланци да излязат през градските врати и да спрат всякаква римска съпротива. Добър план, вероятно би се оказал успешен. Но когато Видацилий нападнал, никой от града не се показал. Секст Юлий разтворил редиците на легионите си и го пропуснал без бой, а аскуланците трябвало да го приемат вътре в крепостните стени.
— Никога не съм си представял, че Секст Юлий притежава талант на пълководец — отбеляза Помпей Страбон.
Скатон вдигна рамене.
— Може и случайно да се е получило, но не вярвам.
— Предполагам, че аскуланците не са се зарадвали особено на перспективата да хранят двайсет хиляди души повече?
— Беснеели са по улиците! — отговори му марсът и се усмихна. — Видацилий не само не бил посрещнат с отворени обятия, но дори не искали да го погледнат. Затова той излязъл на форума, качил се на дървената трибуна и публично споделил мнението си за хората, които не знаят да изпълняват заповеди. Ако жителите на Аскулум били сторили каквото той им бил казал, цялата армия на Секст Юлий Цезар щяла да бъде изклана, а градът — свободен. Навярно е било така. Но дали Видацилий е бил прав или не, от това никой в града не се интересувал. Главният местен управител на свой ред излязъл на трибуната и заявил на Видацилий какво той мислел по въпроса: не разбирал ли Видацилий, че за армията, която току-що бил вкарал в града, храна няма?
— Радвам се да науча какви дрязги възникват в редиците на враговете ни — потри мазните си ръце Помпей Страбон.
— Имай предвид, че тази цялата история ти я разправям, за да се увериш с ушите си до каква степен са решени да се защитават жителите на Аскулум — възрази му най-любезно Скатон. — Тъй и тъй ще подочуеш нещо за случилото се, най-добре да ти разкажа нещата такива каквито са.
— И какво се случило по-нататък? Двамата се сбили на форума може би?
— Точно така. За всички станало пределно ясно, че Видацилий не е съвсем с всичкия си. Започнал да нарича жителите на града тайни симпатизанти на Рим и накарал войниците да избият множество граждани ей така, на площада. Аскуланци веднага се хванали за оръжието и отвърнали на удара с удар. За щастие повечето войници на Видацилий навреме се усетили, че ще се очертават трагични събития, затова се измъкнали далеч от форума. По тъмно им отворили вратите и над деветнайсет хиляди пиценски войски се измъкнали от обсадения град; Секст Юлий тъкмо бил умрял и римляните решили по-добре да му отдадат последна чест, отколкото да гледат движенията на противника.
— Хм! — изсумтя недоволно Помпей Страбон, но махна с ръка. — Продължавай.
— Видацилий удържал форума и здраво се укрепил на него. Бил донесъл със себе си доста храна и сега решил да организира пир. Навярно под командването му са били останали седем-осемстотин души, които да му правят компания на трапезата. В същото време той наредил да се издигне огромна погребална клада. Когато пиршеството било в разгара си, изпил чаша отрова, изкатерил се на кладата и собственоръчно я подпалил. Докато хората му си тъпчели търбусите, Видацилий горял пред очите им! Разправят, че гледката била смразяваща.
— Луд като галски ловец на глави — не сдържа възхищението си Помпей Страбон.
— Точно така — съгласи се Скатон.
— Значи твърдиш, че градът няма да се предаде.
— Ще се бият до последния човек.
— Едно нещо мога да ти обещая, Публий Ветий, когато войските ми влязат в Аскулум Пицентум, ако вътре наистина не са измрели до последния човек, ще им стане тъжно, че не са последвали другарите си — закани се римлянинът, захвърли оглозгания кокал и отново избърса ръце в дрехата си. Знаеш ли как ме наричат пиценци?