Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Както винаги Цезар Страбон се справи блестящо със задачата. Въпрос на време беше съдът да произнесе присъдата, която се знаеше предварително. Квинт Варий беше изгубен, ако ще и само за това, че според лекс Плавция съдилищата се отнемаха от изключителната компетенция на конниците и се попълваха с граждани от всички класи и от всички триби. Квинт Варий предпочете да не изчака края на делото. За голяма мъка на своите близки приятели Луций Марций Филип и младият Гай Флавий Фимбрия Варий глътна отрова. За съжаление не уцели правилната доза и вместо да умре веднага, се мъчи няколко дни в тежка агония, преди да издъхне. Само малцината му приятели го изпратиха до гробницата, над която Фимбрия тържествено се закле да отмъсти на Цезар Страбон.
— Чак ми се разтрепериха гащите от страх — пошегува се Цезар Страбон пред братята си Квинт Лутаций Катул и Луций Юлий Цезар, които не бяха отишли на погребението, но търпеливо чакаха заедно със Скавър на стълбите пред Сената да видят какво ще става.
— Ти и Херкулес, и Хадес би предизвикал, нали? — стрелна го с ироничния си поглед Скавър.
— Тях не знам, но мога да ти издам близките си планове — да се кандидатирам за консулство, преди да съм бил претор — отвърна му Цезар Страбон.
— И за какво ти е да го правиш? — чудеше се Скавър.
— За да създам правен прецедент.
— Адвокати! — махна презрително Катул. — Всички сте един дол дренки. Един ден ще създадете правен прецедент и върху девствеността на весталките.
— Мисля, че вече сме го правили! — засмя се Цезар Страбон.
— Е — стана да си ходи Скавър, — отивам да видя Гай Марий и да поработя върху речта си. — Той погледна към Катул. — Кога тръгваш за Капуа?
— Утре.
— Недей, Квинт Лутаций, най-приятелски те моля! Остани още осем дни да чуеш речта ми! Нищо чудно да се окаже най-важната в цялата ми кариера.
— Звучи доста примамливо — омекна Катул, който се бе върнал специално от Капуа, за да види с очите си как брат му Луций Цезар вдига данъчното бреме от плещите на Троя. — Може ли да знам каква е темата?
— О, естествено. Темата е как най-бързо да се подготвим за война с цар Митридат в Азия — обяви заглавието на подготвяното произведение Скавър.
Тримата Цезари го зяпнаха в недоумение.
— Виждам, че никой не вярва. Но и това ще дойде, господа, имате думата ми, че и тази война няма да подмине! — обърна се, без да се сбогува Скавър, и се отправи по Кливус Аргентариус.
Завари Юлия в компанията на снаха й Аврелия. Двете му се сториха толкова красиви и толкова неподправено римски в държанието си, че му хрумна странната идея да им целуне ръцете — нещо, което малко дами биха очаквали от страна на един Скавър.
— Да не би да ти е зле, Марк Емилий? — попита Юлия и погледна съучастнически Аврелия.
— Доста съм уморен, Юлия, но и умората е неспособна да затвори очите ми пред красотата — поднесе й своите комплименти той и кимна с глава към вратата на таблиния. — Как се чувства великият човек днес?
— Благодарение на Аврелия днес е в необичайно добро настроение — отговори му съпругата на великия човек.
— Нима?
— Доведе му компания.
— Кой?
— Малкия Цезар, моя син — отговори Аврелия.
— И едно момче може да бъде компания на великите мъже?
Юлия се засмя и го поведе към вратата на кабинета.
— Предполагам, че щом няма и единайсет години, трябва да го наричаме момче. Но във всяко останало отношение, Марк Емилий, малкият Цезар е възрастен поне колкото теб. През последните дни състоянието на Гай Марий видимо се подобрява. Но скуката го обезсърчава. Парализата не му позволява да ходи, а да лежи го вбесява. — Тя отвори вратата и викна на Марий: — Марк Емилий е дошъл да те види.
Марий беше излегнат на кушетката под прозореца, гледащ към перистила. Лявата му половина беше излегната върху купчина възглавници, така че да може да движи дясната си ръка. В краката му, на отделен стол, седеше синът на Аврелия — или поне така предположи Скавър, понеже за пръв път виждаше момчето.