Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Ами ако…
Взе си набързо душ, въпреки че всъщност не знаеше защо бърза или къде щеше да иде.
Погледна надолу към корема си и прокара сапунени ръце по гладката и плоска изопната кожа.
- Моля те… всичко, което поискаш, вземи каквото желаеш… дай ми този живот в мен и може да вземеш всичко друго…
Говореше на Скрайб Върджин, разбира се – не че майката на расата им слушаше.
- Дай ми детето ми… нека го запазя… моля те…
Отчаянието, което почувства, бе почти толкова ужасно, колкото и физическата болка, и тя излезе от банята, подсуши се набързо и облече чисти дрехи.
От това, което бе гледала по телевизията, човешките жени имаха тестове, които можеха да си направят, клечки и какво ли не още, очевидно направени, за да ги информират за потомствените мистерии на телата им. Вампирите нямаха подобни неща – поне не знаеше за такива.
Но мъжете знаеха. Те винаги знаеха.
Излезе с трясък от стаята си и се забърза към коридора със статуите, като се молеше да се натъкне на някого, когото и да е…
Само не и Куин.
Не, не искаше той да е този, който да разбере дали се беше случило чудо… или нищо не се беше променило. Щеше да е прекалено жестоко.
Първата врата, до която стигна, беше на Блейлок и тя почука след малко колебание. Блей знаеше отдавна за ситуацията. И дълбоко в себе си той беше много добър мъж, силен, добър мъж.
Когато не получи отговор, тя изпсува и се обърна. Не беше погледнала колко е часът, но като се имаше предвид, че капаците на прозорците бяха вдигнати и не се усещаше миризмата на сервирана вечеря надолу, вероятно беше по средата на нощта. Несъмнено беше на бойна задача…
- Лейла?
Тя се завъртя. Блей се бе облегнал на касата на вратата на стаята си, изражението му беше изненадано.
- Много съжалявам… - гласът й се пречупи, затова се прокашля. – Аз… аз…
- Какво има? Добре… уоу, полека. Ето, ела да те сложим да седнеш.
Когато се появи нещо, което опря в седалището й, тя осъзна, че я беше поставил върху малкото диванче със златни листа по тапицерията пред стаята му.
Той коленичи долу пред нея и взе ръката й.
- Да повикам ли Куин? Мисля, че той…
- Кажи ми дали още съм бременна, - очите му се ококориха, и тя стисна ръцете му. – Трябва да знам. Нещо… - не беше сигурна дали Пейн иска да се знае за станалото между тях. – Просто имам нужда да знам дали се е свършило или не. Можеш ли… моля те, трябва да знам…
Когато тя започна да мърмори, той постави ръка на рамото й и я помилва.
- Успокой се. Просто си поеми дълбоко въздух… ето, дишай с мен. Точно така… добре…
Тя направи всичко по силите си, за да се подчини, съсредоточи се върху равния и спокоен тон на дълбокия му глас.
- Искам да се обадя на доктор Джейн, става ли? – когато понечи да му се възпротиви, той поклати решително глава. – Стой тук. Обещай ми, че няма да ходиш никъде. Само ще си взема телефона. Ти стой тук.
Поради някаква причина зъбите й започнаха да тракат. Странно, не беше студено.
Секунда по-късно войнът се върна и отново коленичи. Телефонът бе до ухото му и говореше.
- Добре, Джейн идва веднага, - каза той, докато оставяше телефона настрани. – И ще остана тук с теб.
- Но можеш да кажеш, нали? Можеш, можеш да уловиш миризмата…
- Шшшт…
- Съжалявам, - тя извърна лице настрани и го наведе ниско. – Не исках да те въвличам в това. Аз просто… много съжалявам.
- Всичко е наред. Не се тревожи за това. Просто ще почакаме доктор Джейн. Хей, Лейла, погледни ме. Погледни ме.
Когато най-накрая погледна сините му очи, беше удивена от нежността му. Особено когато мъжът се усмихна внимателно.
- Радвам се, че дойде при мен, - каза той. – Каквото и да не е наред, ще се погрижим за това.
Като гледаше това силно и красиво лице, усети сигурността, която той така щедро предлагаше, долови благоприличието до мозъка на костите на боеца, и се сети за Куин.
- Сега разбирам защо е влюбен в теб, - изтърси тя.
Блей направо пребледня, всичкият цвят се дръпна от бузите му.
- Какво… каза…?
- Тук съм, - обади се доктор Джейн отдолу в основата на стълбището. – Точно тук!
Докато лекарката идваше бегом при тях, Лейла затвори очи.
По дяволите. Какво беше казала току-що.