Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
В центъра, Кор бе прекарал деня в склада, водачът на шайката копелета най-после се показа в студения мрак на нощта.
Оръжията му бяха в него, а телефонът – в ръката му.
По някое време през дългите дневни часове усещането, че е забравил нещо най-после се беше разкрило и той се беше сетил, че бе наредил на бойците си да се махнат от мястото. Което обясняваше защо нито един от тях не се появи преди изгрев.
Новото им скривалище не беше в центъра. И още повече, беше неточна преценка от негова страна да опита да установи щаб в тази част на града, дори и мястото да бе изоставено: имаше прекалено голям риск да бъде открито, усложнения или обстоятелства, които пораждаха компромиси.
Както и бяха научили вечерта преди посещението от Сянката.
Затвори очи за кратко и си помисли колко беше странно, че събитията можеха да се преобърнат коренно различно от първоначалните намерения на човек. Ако не беше намесата на Сянката, се зачуди дали изобщо щеше да може да намери своята Избраница. И ако не я беше последвал до клиниката, нямаше да разбере, че има дете… или да открие за Братството.
Като излезе в острия вятър, се материализира на покрива на най-високия небостъргач в града. Поривите на вятъра бяха още по-злобни на високото, подмятаха краищата на якето му напред-назад около тялото му, оръжието на гърба му едва се крепеше. Косата му, която ставаше все по-дълга, се оплете и закри очите му, като препречи гледката на разпростиращия се под краката му град.
Обърна се по посока на планината на краля, голямото възвишение бе далеч в хоризонта.
- Мислехме, че си мъртъв.
Кор се завъртя на кубинките си, вятърът отметна косата от лицето му.
Троу и другите стояха в полукръг около него.
- Уви, дишам и живея, - само че всъщност се чувстваше мъртъв. - Как е новото място?
- Къде беше? – настоя Троу.
- Другаде, - докато примигваше, си спомни, че търсеше това странно, мъгливо място, обикаляше ли, обикаляше около планината. – Новото място… как е?
- Добре е, - промърмори Троу. – Може ли да поговорим насаме?
Кор вдигна вежда.
- Разбира се, изглеждаш разтревожен.
Двамата отидоха встрани, като оставиха останалите в брулещия вятър – и случайно се озова срещу посоката, в която беше убежището на Братството.
- Не може да правиш така, - каза Троу, надвиквайки силните и студени пориви на вятъра. – Не може да изчезваш отново цял ден. Не и в това политическо положение, помислихме, че си убит или по-лошо – заловен.
Имаше време, когато Кор би наказал подобни упреци с остро срязване или нещо по-физическо. Но войникът му беше прав. Нещата бяха различни между някои от тях – откакто бе изпратил Троу в търбуха на звяра, бе започнал да се чувства някак свързан с тези мъже.
- Уверявам те, това не бяха намеренията ми.
- Е, какво стана? Къде беше?
В този миг Кор видя пред себе си кръстопът. В едната посока можеше да иде с бойците си при Братството, право в кървавия конфликт, който щеше да промени живота им завинаги за добро или зло.
А другата?
Помисли си как неговата Избраница я държат точно от тези двама войника, внимателно като стъкло.
Кое от двете щеше да бъде.
- Бях в склада, - чу себе си да казва след момент. – Прекарах деня в склада. Върнах се много разсеян и беше прекалено късно, за да отида другаде. Изчаках дневните часове на долния етаж и телефонът ми нямаше обхват. Дойдох веднага след като си тръгнах оттам.
Троу се намръщи.
- Доста след залез е.
- Загубих представа за времето.
Това беше най-голямата информация, която имаше желанието да даде. Нищо повече. И войнът му вероятно усети тази особена линия на разграничаване, защото макар че веждите му си оставаха свъсени, не продължи с въпросите.
- Искам само бързо преброяване тук и след това ще се разделим, за да намерим враговете си, - обяви Кор.
Когато извади телефона си, не успя да разчете на екрана, но знаеше как да провери гласовата си поща. Имаше пропуснати повиквания – вероятно Троу и останалите. И съобщение от някого, когото очакваше да чуе.
- Аз съм, - обяви Елан, син на Ларекс. Последва пауза сякаш в главата му се чуваха тромпетни фанфари. – Събранието на Съвета е утре в полунощ. Помислих, че трябва да знаеш. Ще се състои в сграда тук, в града, собствениците наскоро са се върнали от скривалището си. Ривендж доста настояваше да се съобразят с графиците, така че мога да гадая, че нашият скъп лийдайър носи съобщение от краля. Ще те държа в течение за ставащото, но не очаквам да те видя. Всичко добро, съдружнико.