Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
Отговорът дойде бавно.
— Да.
— Имаме потвърждение, че преди три години мистър Матис е предоставил над четири милиона долара за предизборната кампания на президента.
— Четири милиона и двеста хиляди, всичките по съвършено законен начин.
— Освен това смятаме, че Белия дом се е опитал да попречи на разследването на дейността на Виктор Матис от страна на ФБР. Искаме вашия коментар, ако имате такъв.
— Това е нещо, което смятате или което възнамерявате да публикувате?
— Опитваме се да го потвърдим от независим източник в момента.
— И кой според вас може да го потвърди?
— Разполагаме със свои източници, мистър Коул.
— Разбира се, че разполагате. Белия дом категорично отрича всякаква намеса в това разследване. След трагичната смърт на съдиите Розенбърг и Дженсън президентът помоли да бъде информиран за състоянието на следствието като цяло, но никакво пряко или непряко участие на Белия дом не е имало. Получили сте погрешна информация.
— Смята ли президентът Виктор Матис за свой приятел?
— Не. Срещали са се един път и както вече заявих, мистър Матис предостави за кампанията ни значителни суми. Но той не е приятел на президента.
— И въпреки това предостави най-големите суми, нали така?
— Не мога да отговоря със сигурност.
— Някакви други забележки?
— Не. Сигурен съм, че утре сутрин секретарят по печата ще излезе с изявление по въпроса.
Разговорът бе приключил и Кийн спря магнетофона. Фелдман се изправи и потри ръце.
— Бих дал едногодишната си заплата да можех сега да съм в Белия дом — заяви той.
— Жесток е, нали? — възкликна с възхищение Грей.
— Да-а, ама сега какво му се пече на жестокия задник…
42
За човек, свикнал да командва и да гледа как всички треперят пред него, беше доста трудно да пристъпи смирено напред с шапка в ръка и да моли да му дадат някакъв шанс. Той се помъчи да прекоси колкото се може по-незабележимо залата, следван от К. О. Луис и двама служители на Бюрото. Беше с неизменния си смачкан шлифер, с пристегнат в талията колан. Нисък и набит, на външен вид не бе нищо особено, но държанието и походката показваха, че е човек, свикнал другите да му се подчиняват. С тъмните си дрехи и придружен от свитата си, той приличаше на дон от Мафията със своите телохранители. Пълната с хора зала се смълча, докато минаваше през нея. Макар на външен вид да не бе нищо особено, Ф. Дентън Войлс внушаваше респект, колкото и смирен да изглеждаше.
Група редактори го очакваха напрегнато в малкото коридорче пред кабинета на Фелдман. Хауард Краутхамър го познаваше и пристъпи напред да го посрещне. Двамата се ръкуваха и нещо си прошепнаха. Фелдман говореше по телефона с мистър Лудвиг, издателя, който беше в Китай. Смит Кийн се присъедини към разговора и стисна ръцете на Войлс и К. О. Луис. Двамата агенти стояха на няколко крачки встрани.
Фелдман отвори вратата, огледа залата, видя Дентън Войлс и му направи знак да влезе. К. О. Луис тръгна зад шефа си. След размяната на обичайните любезности Смит Кийн затвори вратата и всички седнаха.
— Оставам с убеждението, че сте получили солидно потвърждение на версия „Пеликан“ — започна Войлс.
— Така е — отвърна Фелдман. — Защо не прочетете с мистър Луис черновата? Така ще се обяснят нещата. След около час почваме да печатаме и журналистът, мистър Грантам, иска да имате възможността да кажете мнението си.
— Много съм му благодарен.
Фелдман взе един екземпляр от черновата и я подаде на Войлс. Шефът на ФБР я пое внимателно, К. О. Луис седна до него и двамата незабавно почнаха да четат.
— Ние ще излезем — рече Фелдман. — Не се притеснявайте.
Той и Кийн излязоха от кабинета и затвориха вратата. Двамата агенти се преместиха по-близо.
Фелдман и Кийн прекосиха стаята на репортерите и се насочиха към заседателната зала. Двама здравеняци от охраната стояха в коридора. Вътре Дарби и Грей бяха сами.
— Трябва да се обадиш в „Уайт и Блазевич“ — каза Фелдман.
— Вас чакам.
Те вдигнаха слушалките. Краутхамър го нямаше в момента и Кийн подаде телефона му на Дарби. Грей набра номера.
— Марти Велмано, ако обичате. Да, обажда се Грей Грантам от „Вашингтон Поуст“. Трябва да говоря с него. Много е спешно.
— Един момент, моля — каза секретарката.