Версия Пеликан

— Разбира се — усмихна се Фелдман. — Защо?

— Защото искам лично да занеса един на Коул. Искам да почукам на вратата му в полунощ, да го видя по пижама и да му хвърля вестника в лицето. След това искам да му кажа, че ще се върна с призовка от съда, а малко по-късно и с обвинителния акт. И съвсем малко след това — с белезници.

Каза го с такова удоволствие, че другите чак се стреснаха.

— Радвам се, че не сте злопаметен — обади се Грей.

Само Смит Кийн реши, че е смешно.

— Мислите ли, че ще бъде осъден? — запита невинно Краутхамър.

Войлс погледна отново Дарби.

— Той ще поеме удара заради президента. Би застанал пред наказателната рота, за да спаси шефа си.

Фелдман си погледна часовника и се надигна.

— Мога ли да ви помоля за нещо? — попита Войлс.

— Естествено. С какво можем да ви услужим?

— Искам да поговоря няколко минути с мис Шоу. Насаме. Ако тя няма нищо против, разбира се.

Всички погледи се насочиха към Дарби. Тя сви рамене в знак на съгласие. Редакторите и К. О. Луис се изправиха едновременно и излязоха от стаята. Дарби хвана Грей за ръката.

— Остани, моля те.

Двамата седнаха срещу Войлс.

— Исках да говорим насаме — каза директорът и погледна Грей.

— Той ще остане — заяви Дарби, — нищо няма да се записва.

— Много добре.

Тя побърза да атакува първа.

— Ако имате намерение да ме разпитвате, няма да говоря без адвокат.

— Нищо подобно — поклати глава той. — Просто се питах какво смятате да правите от тук нататък.

— Защо трябва да ви казвам?

— Защото можем да ви помогнем.

— Кой уби Гавин?

Войлс се поколеба за миг.

— Никакви записи, нали?

— Никакви записи.

— Ще ви кажа кой според нас го е убил, но първо вие ми кажете за какво разговаряхте с него, преди да умре.

— Обадих му се няколко пъти. В събота и неделя. Уговорихме се да се срещнем миналия понеделник и да напуснем заедно Ню Орлиънс.

— Кога за последен път говорихте с него?

— В неделя вечерта.

— И къде беше той?

— В стаята си, в хотел „Хилтън“.

Войлс пое дълбоко дъх и вдигна очи към тавана.

— И с него уговорихте срещата в понеделник?

— Да.

— Познавахте ли го отпреди?

— Не.

— Човекът, който е убил Гавин Верхик, е бил същият, с когото сте се държали за ръка, когато са му пръснали мозъка.

Тя се побоя да зададе въпроса. Вместо нея го направи Грей.

— Кой е бил той?

— Големият Камел.

Тя ахна, притисна длани към лицето си и се помъчи да каже нещо. Но не успя.

— Доста изненадващо, няма що. — Грей направи опит да изглежда спокоен.