Версия Пеликан

— Само три, струва ми се — рече Грей. — С Белия дом, ФБР и „Уайт и Блазевич“.

— Споменал си по име само Симс Уейкфилд от фирмата. Защо? — запита Краутхамър.

— Морган го цитираше най-много.

— Но паметната бележка е от Велмано. Мисля, че той трябва да бъде назован.

— Съгласен съм — обади се Смит Кийн.

— И аз — подкрепи го Де Басио.

— Добавих името му — успокои духовете Фелдман. — Ще включим Айнщайн по-късно. Изчакай до четири и половина — пет, преди да се обадиш в Белия дом и оная фирма. Ако го направиш по-рано, може да се побъркат и да хукнат в съда.

— Съгласен съм — кимна адвокатът Литски. — Не могат да ни спрат, но могат да се опитат. Аз бих изчакал до пет, преди да им звънна.

— Добре — съгласи се Грей. — До три и половина ще го преработя. После ще се обадя на ФБР за техния коментар. След това в Белия дом и накрая — в „Уайт и Блазевич“.

Фелдман беше вече на вратата.

— Ще се видим отново тук в три и половина. Стойте до телефоните си.

Когато стаята отново се изпразни, Дарби заключи вратата и посочи към прозореца.

— Нали съм ти споменавала за Пъна?

— Не думай.

Те заоглеждаха най-щателно улицата под тях.

— Боя се, че да. Той се срещна с нашето приятелче, после изчезна. Сигурна съм, че беше той.

— Значи не съм аз на мушката, така ли?

— Предполагам, че не. А аз наистина искам да се махна оттук.

— Ще измислим нещо. Ще се обадя на охраната. Искаш ли да кажа на Фелдман?

— Не. Още не.

— Познавам някои ченгета.

— Страхотно! И те просто ще дойдат и ще го пребият, нали?

— Тия ченгета ще го направят.

— Нищо не могат да им направят, Грей. Какъв закон нарушават в момента?

— Никакъв, планират си просто едно убийство.

— В безопасност ли сме в тая сграда?

Грей се замисли за миг.

— Нека да кажа на Фелдман. Ще сложим двама души охрана пред вратата.

— Добре.