Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
— Пускайте го — намеси се Ърни де Басио. — Пускайте го с най-голямото заглавие, което се е появявало, откак писахме НИКСЪН ПОДАВА ОСТАВКА.
Фелдман се спря пред Смит Кийн. Двамата приятели се погледнаха изпитателно.
— Пускай го — рече Кийн.
Главният редактор се обърна към адвоката.
— Ти какво ще кажеш, Винс?
— От правна гледна точка няма проблеми. Но искам да видя материала, след като е готов.
— Колко време ще ти трябва да го напишеш? — обърна се Фелдман към Грей.
— Частта за досието е почти готова. Ще я свърша за час и нещо. Дай ми още два за Матис. Най-много три.
Фелдман не се бе усмихвал, откак се здрависа с Дарби. Той прекоси стаята и застана пред Грей.
— Ами ако тоя запис е фалшификация?
— Фалшификация ли? Става дума за истински мъртъвци, Джаксън. Видях вдовицата му. Истинска жива вдовица. Та нали този вестник публикува материал за неговото убийство? Той е мъртъв. Дори фирмата, в която работеше, твърди, че е мъртъв. А на записа е самият той и говори за убийство. Знам, че е той. Говорихме с юристката, пред която е положил подписа си на клетвената декларация. Тя го идентифицира. — Грей се разгорещяваше все повече и повече. — Всичко, което той казва, потвърждава версия „Пеликан“. Всичко. Матис, процесът, убийствата. След това имаме Дарби, която е написала досието. И нови трупове. А нея започват да я преследват из цялата страна. Всичко се връзва, Джаксън. Ще стане добър материал.
Главният редактор най-сетне се усмихна.
— Повече от добър. Да е готов до два. Сега е единайсет. Използвай тази зала и затвори вратата. — Фелдман закръстосва наново. — Ще се съберем тук точно в два и ще прочетем черновата. И никому нито дума.
Подчинените му се изправиха и се изнизаха един по един навън. Но преди това всеки от тях се ръкува с Дарби Шоу. Не бяха сигурни дали трябва да я поздравят, или да й благодарят и дали изобщо е нужно да казват нещо, така че просто се усмихнаха и си тръгнаха. Тя се надигна от мястото си.
Щом останаха сами, Грей седна до Дарби и я хвана за ръка. Пред тях беше празната маса. Столовете бяха подредени изрядно около нея. Стените бяха бели, а самата стая се осветяваше от флуоресцентни лампи и два тесни прозореца.
— Как се чувстваш? — запита той.
— Не знам. Стигнахме, струва ми се, до края. Успяхме.
— Не изглеждаш много щастлива.
— Е, прекарвала съм и по-весело. Радвам се за теб.
Той я погледна.
— Защо се радваш за мен?
— Ти сглоби парченцата и утре правиш удара. Този материал просто плаче за една награда „Пулицър“.
— Не бях мислил за това.
— Лъжец.
— Е, добре де, може и да ми е минало един път през ума. Но когато вчера излезе от асансьора и ми каза, че Гарсия е мъртъв, престанах да мисля за награди.
— Не е честно. Аз върша цялата работа. Използваме моя мозък, моето лице, моите крака, а ти получаваш цялата слава.
— Ще бъда щастлив да използвам твоето име. Ще те посоча като автора на досието. Ще сложим снимката ти на първа страница заедно с Розенбърг, Дженсън, Матис, президента, Верхик и…
— Може би Томас? Ще покажете ли и негова снимка?
— Зависи от Фелдман. Той ще редактира материала.
Тя замълча и се замисли.
— Добре, мис Шоу, а сега разполагам с три часа да напиша най-сензационната история в цялата си кариера. История, която ще шокира света, която би могла да свали президента, която ще разкрие убийците. И която ще ме направи богат и прочут.
— По-добре ме остави аз да я напиша.
— Ще го направиш ли наистина? Толкова съм уморен.
— Иди си донеси бележките. И малко кафе.
Те затвориха вратата и разчистиха масата. Някакъв стажант донесе компютър и принтер. Изпратиха го за кафе. По-късно и за плодове. Разделиха материала на части, започвайки с двете убийства, после делото „Пеликан“ в Южна Луизиана, после Матис и връзките му с президента, после досие „Пеликан“ и последвалата суматоха, Калахан, Верхик, Къртис Морган и нападателите му, накрая „Уайт и Блазевич“ и Уейкфилд, Велмано и Айнщайн. Дарби предпочиташе да пише на ръка. Тя обрисува накратко съдебния спор и досието, както и онова, което се знаеше за Матис. Грей се зае с останалото и взе да нахвърля грубата чернова на компютъра.
Дарби беше образец на организираност, бележките й бяха подредени грижливо на масата, а четливо изписаните думи изпълваха страница след страница в стройна последователност. Той беше олицетворение на хаоса. Непрекъснато говореше на компютъра и печаташе безразборно различни абзаци, които още щом излезеха от принтера, биваха захвърляни. По пода се въргаляха безброй хартии. На няколко пъти му каза да пази тишина.