Версия Пеликан

— Освен това разполагаме и с фотокопие на бележката, която сте изпратили на Симс Уейкфилд на двайсет и осми септември. Там излагате виждането си, че позицията на вашия клиент би се подобрила значително, ако Розенбърг и Дженсън бъдат отстранени от Съда. Един наш източник твърди, че съответните проучвания са били извършени от лице на име Айнщайн. Той се намира в библиотеката на шестия етаж, струва ми се.

Мълчание.

Грей продължи.

— Материалът ни е готов за отпечатване, но искахме да ви дадем възможността да го коментирате. Желаете ли да направите някакъв коментар, мистър Велмано?

— Имам главоболие.

— Добре. Нещо друго?

— Ще цитирате записката дума по дума ли?

— Да.

— Ще публикувате ли снимката ми?

— Да. Стара е, от някакво сенатско разследване.

— Мръсно копеле такова!

— Благодаря. Нещо друго?

— Забелязвам, че сте изчакали да стане пет. Един час по-рано да беше, можехме да изтичаме до съда и да спрем този проклет материал.

— Напълно сте прав. Така го бяхме замислили.

— Мръсно копеле гадно!

— Добре, добре.

— Не ти пука, че разбиваш живота на хората, нали? — Гласът му изтъня и накрая прозвуча почти жалко. Какъв фантастичен цитат щеше да стане! Грей бе споменал на два пъти за магнетофона, но Велмано беше прекалено изплашен да си спомни за това.

— Не, уважаеми господине. Нещо друго?

— Кажи на Джаксън Фелдман, че молбата за завеждане на делото ще бъде подадена в девет сутринта, щом почнат работа в съда.

— Ще бъде изпълнено. Отричате ли, че сте автор на бележката?

— Разбира се.

— Отричате ли, че такава съществува?

— Това е фалшификация.

— Дело няма да има, мистър Велмано, и ми се струва, че много добре разбирате това.

Мълчание, после отново се чу:

— Мръсно копеле гадно!

Телефоните изщракаха. Последва сигнала „свободно“.

Те се спогледаха в недоумение, после избухнаха в смях.

— Не искаш ли да станеш журналистка, Дарби? — запита Смит Кийн.

— О, голямо забавление е наистина — отвърна тя. — Но вчера на два пъти едва не ме пречукаха. Не, благодаря.

Фелдман се изправи и посочи магнетофона.

— Не бих използвал нищо от това.

— Но на мен някак си ми хареса онова там за разбития живот. Ами заплахите, че ще заведат дело? — изненада се Грей.

— Не ти трябват, момче. И така материалът заема цялата първа страница. Може би по-нататък.

На вратата се почука. Беше Краутхамър.

— Войлс иска да те види — каза той на Фелдман.

— Доведи го тук.

Грей се изправи бързо, а Дарби отиде до прозореца. Слънцето почти се бе скрило и сенките настъпваха. Колите се придвижваха едва-едва по улицата. От Пъна и бандата му нямаше и следа, но те бяха някъде там, навън, и явно чакаха мрака, и замисляха един последен опит да я ликвидират — било като предпазна мярка, било като отмъщение. Грей каза, че има някакъв план как да се измъкнат от сградата без много-много шум, след като всичко приключи. Но не беше много конкретен.