Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Не бихте ли желали да седнете? — предложи й Зан, посочвайки към единствения стол в стаята.
— Предпочитам да остана права — каза тя. В помещението нямаше никакви рогозки; ако седнеше, благородникът щеше да остане прав, и тъй като той бе доста по-висок от нея, щеше да се наложи той да я гледа под значително по-остър ъгъл от сега.
— Слугите ми ме уведомиха, че сте проявили желание да ме видите — каза аристократът.
— Точно така — рече Мишани. — Исках да ви видя още когато бях задържана в Зила от Айс Маракса. Въпреки че накрая вие направихте така, че срещата ни да се осъществи, макар и с малко грубички методи.
Зан се усмихна.
— Мога ли да ви задам един въпрос? — попита девойката.
— Разбира се.
— Какво стана с Кседжен ту Имоту?
Благородникът се замисли за момент.
— Засега е жив, доколкото ми е известно.
— Мога ли да узная къде е?
— Загрижена ли сте за него?
— Загрижена съм, но не поради причините, за които си мислите.
Събеседникът й я изгледа съсредоточено. Лицето й беше като ледена скулптура.
— Оставих баракс Мошито да се занимава с него — каза Зан. Той скръсти ръце зад гърба си и се приближи до дъската за моделиране, разглеждайки я с интерес. — Без съмнение Мошито ще го предаде на своя Чаросплетник. Не бих казал, че изпитвам съжаление. Айс Маракса не са ми особено симпатични.
— Защото ви напомнят за дъщеря ви — завърши Мишани. — Карат ви да вярвате във възможността, че дъщеря ви още е жива, а това разпалва жаравата на скръбта ви.
В очите на Зан проблеснаха гневни пламъчета.
— Простете прямотата ми — рече младата жена. — Бях се запътила към Лаляра, където се надявах да ви открия и да разбера какви са чувствата ви към нея. Вече не мога да си позволя лукса да бъда деликатна. — Тя го изгледа право в очите. — Животът й виси на косъм. Кседжен ту Имоту знае къде е тя.
Зан веднага направи връзката. Ако Кседжен знаеше, значи Чаросплетникът можеше да изкопчи от него тази информация. А ако Вещерите узнаеха…
Това беше прекалено прибързано. Ако приемеше тези думи за чиста монета, значи приемаше и факта, че дъщеря му е още жива. Той поклати глава и прокара пръсти надолу през късо подстриганата си брада.
— Не, не — измърмори благородникът. — Какво целите всъщност, Мишани ту Коли? Какво правите тук, в Зила?
— Чиен не ви ли каза? — попита тя.
— Чиен? О, заложникът. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, ала той умря в нощта, когато го донесоха в лагера.
Изражението на младата жена изобщо не се промени. Тя не тъжеше за него — той бе просто една жертва. Това, което я разтревожи, беше, че хората на баща й навярно знаеха, че е в Зила, и сигурно се намираха нейде наблизо. Трябваше да спечели доверието на Зан, каквото и да й струваше това. Трябваше на всяка цена да напусне тайно града, а единственият начин да стори това беше като си осигури закрилата на събеседника си.
— Е, ще отговорите ли на въпроса ми? — настоя той. — Какво ви доведе в Зила?
— Лош късмет — вдигна рамене тя. — Бяха ми устроили засада, докато пътувах към вас. Макар че боговете все пак успяха да ни срещнат.
— Това е твърде удобно обяснение — каза той, присвивайки скептично очи. Тонът му вече не беше толкова учтив. — Знаете, че самото ви присъствие тук е достатъчно, за да бъдете обезглавена. И определено не сте била пленничка, след като са ви открили заедно с лидера на Айс Маракса.
Мишани се боеше точно от това. Ако се бе срещнала с него в Лаляра, едва ли щеше да възбуди подозренията му; сегашните обстоятелства обаче я бяха поставили в положение, в което всеки неин ход щеше да бъде тълкуван като опит да спаси живота си.
— Вие сте напълно прав — рече тя. — Бях доведена тук против волята си, ала те не ме държаха като затворник. Аз съм нещо като героиня за тяхната кауза, понеже помогнах при спасяването на дъщеря ви. Това обаче ни най-малко не означава, че подкрепям делото на Айс Маракса.
— Спрете с тези лъжи! — изкрещя внезапно Зан, събаряйки дъската за моделиране на пода. Тя издрънча и се пръсна на десетки цветни парченца. — Лусия ту Еринима умря преди повече от пет години. Баща й беше Дурун ту Батик. Не зная откъде-накъде сте си въобразили, че можете да ми въздействате по този начин, ала много се заблуждавате, ако си мислите, че ще спечелите свободата си, като възкресите един призрак!