![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Пияният обаче вече бе забелязал колебанието му.
— Ти да не си приятел на кралските синчета? — попита той. — Момченце крал ли искаш? Агия, не-кралицата, ни е напълно достатъчна — заради носталгията. Тя с нищо не вреди и няма никакви стремежи. Обаче момчето! Преди да се усетим, и вече ще ни е бръкнало и в джобовете, и под полите!
Пияницата се беше изправил заедно с още неколцина.
— По-верен гражданин от мен няма да намерите! — кресна той. — Но се кълна в левия лакът на Рам, че няма да търпя да ми натрапите онова момченце Риг!
— По-скоро бих го нашибал с пръчка! — извика Самуна, изправи се с поредното кюфте между пръстите и го вдигна високо така, че всички да го видят. — И аз като вас, приятелю, искам Съветът да задържи тук кралицата колкото му е угодно, но точно сега преди всичко съм гладен и казвам да живеят рибените кюфтета!
Войнственият пияница и останалите, които се бяха изправили с него, вдигнаха тържествено чаши, останалите клиенти се засмяха и неколцина изръкопляскаха. След малко всичко отново бе спокойно. Когато се навечеряха и момичето дойде да отнесе чиниите и чашите, то се наведе към Самуна и му каза:
— Браво, господине. Господарят трябваше да ви предупреди, че тук повечето вечери се събират поддръжници на кралицата.
— Трябваше да сложите табела — измърмори Самуна.
— И да насъскаме стражниците по нас, задето сме роялисти? Не, благодаря! Вие запазихте мира, господине, за което съм ви благодарна.
Горе в стаята им ги чакаше първото корито с вода. Самуна нареди на Умбо да се съблече и да се изкъпе.
— Със сапун! И търкай навсякъде два пъти, мръсна кална змиорко такава!
Умбо се съблече и попита:
— Няма ли да ми благодариш, задето те предупредих да си сдържаш езика и отървах и двама ни от боя?
— Няма — отвърна Самуна и легна на пода.
— Защо лягаш на пода, като тука има легло?
— Защото след като се изкъпя, искам да легна в чисто легло — отвърна Самуна.
— Ако не ми благодариш, че те предупредих, не заслужаваш чисто легло!
— Първо, не си ме предупредил ти, а твой вариант от бъдещето, което вече никога няма да съществува. Второ, сигурно си го направил само защото аз от бъдещето съм ти наредил, и затова благодаря на себе си. Трето, доколкото видях, единственият пребит беше ти от бъдещето. Готов съм да се обзаложа, че аз от бъдещето съм бил непокътнат и съм те пратил назад да ни предупредиш само защото ханджията ни е изхвърлил, а не съм искал да се занимавам с местене.
— Късмет ще извадиш, ако не се върна във времето и не се изпикая върху тебе, докато лежиш на пода!
— Няма съмнение, че вместо това ще се изпикаеш в коритото с водата за къпане — подхвърли Самуна.
— Защо, такъв ли е обичаят тук, в големия град?
— Търкай по-силно!
На другата сутрин закусиха хубаво, макар и Умбо да разбираше, че не могат вечно да живеят така. Месеци, да — имаха достатъчно пари за няколко месеца. Ами ако Риг не ги забележеше или не можеше да излезе от къщата, в която го държаха?
— Мисля, че трябва да свикаме военен съвет — обяви Самуна.
— Ако с това искаш да кажеш, че трябва да обмислим какво ще правим, съгласен съм! — отвърна Умбо.
— От една страна, можем да продължим да търсим Риг. Но на мен този курс ми изглежда опасен — или поне ще е опасен, ако се занимаваме единствено с това и то е първото, с което се заловим, след като влезем в града. Предпочитам да се заемем с нещо друго и покрай него да събираме сведения за това в коя къща живее кралското семейство и дали той е в същата къща при другите.
— Това й беше хубавото на снощната гюрултия — отбеляза Умбо. — Разбрахме със сигурност, че Риг е в града и е жив, въпреки че има хора, които това не ги радва.
— Разбрахме със сигурност, че хората смятат, че е в града и че е жив — поправи го Самуна. — Но все е по-добре от нищо.
— И с какво друго можем да се заловим? — попита Умбо.
— Случайно да си спомняш коя беше банката, до която беше адресирано кредитното писмо на Риг?
Умбо се замисли.
— Това беше много отдавна, а и само Риг говореше.
— Само се чудех дали ти не си слушал.
— А ти? — попита Умбо.
— Чух името и бих могъл да го разпозная, но съм три пъти по-стар от теб, умът ми е уморен и претъпкан и няма много място, където да набутвам разни неща. Те само се лепват за малко отгоре и падат.