Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Ако си мислиш, че с тия големи бакшиши ще ми бръкнеш под полата, помисли си пак.

— Надявах се, че един шеб е достатъчен, за да стигнат благополучно торбите ни в стаята и да не възразяваш много колко били изцапани от пътя. Но ако предпочиташ половин късмет пред лика на кралицата, с радост ще ги разменя.

В отговор тя пусна монетата в джоба на престилката си, вдигна и двете торби и като гледаше да не ги допира до тялото си, се помъкна нагоре по стълбите. Умбо тръгна подир носа и слуха си и те го отведоха в препълнената кръчма — тъкмо беше време за ранна вечеря, навън се стъмваше и беше ясно, че храната тук си я бива или пък е достатъчно евтина, та привлича повече клиенти от наемателите на стаи по всяко време. А и клиентелата не беше от грубияни — на някои от масите седяха семейства с малки деца. Дори и пияниците с червените носове не изглеждаха особено шумни и непристойни, а шумът бе по-скоро весел, отколкото недоволен. Когато им донесоха храната, от нея се носеха непознати за Умбо аромати, ала беше вкусна и порциите бяха обилни.

— Архитектурата на Ареса Сесамо не е кой знае какво — рече Самуна и премлясна, след като преглътна едно твърде пикантно рибено кюфте, — но никъде в целия ограден свят не готвят по-добре.

— Разбирам защо тук гъмжи от хора — рече Умбо.

— В Ареса селяните ядат като крале — заяви Самуна.

За беда го произнесе твърде силно и един от пияниците го чу.

— По-добре кралете да ядяха като селяни! — провикна се той. Всички погледи се обърнаха към него. Тонът му беше войнствен и явно никой не приветстваше това.

Самуна само се усмихна и рече:

— Добре казано, господине!

— А сега докараха и онова копеленце, дето се преструва на кралски син — продължи пияницата. — Според вас какво са намислили? Да върнат пак кралското семейство, да призовават синовете ни във войската и да водят още повече войни! Да ни вземат залъка от устата и да ни изтръскват джобовете за данъци!

Самуна се усмихна още по-широко, но Умбо познаваше тази усмивка — тя предвещаваше свада. Дори се досещаше какво ще каже сега приятелят му: „Значи сега не плащате данъци? Значи Революционният съвет няма войска?“. Но вместо това чу изпод масата глас и усети, че някой го хваща за коляното.

— Недей! — прошепна дрезгаво гласът. Умбо едва успя да погледне отдолу, и говорещият изчезна. Но в краткия миг, за който го зърна, той позна себе си, облечен точно в същите дрехи, само че скъсани. Окото му беше насинено, а устната — подута.

Погледна Самуна и забеляза, че той също е получил предупреждението и че всъщност то е било за него. Самуна го погледна объркано.

— Щях да кажа само, че…

Умбо се облещи и леко надигна разперените си длани над масата — опитваше се да му даде знак да си замълчи. Щом пребитият Умбо от бъдещето бе сметнал за нужно да се върне назад във времето и да каже на Самуна да млъкне, то Самуна би бил шест пъти по-глупав от глупак, ако продължи и каже на глас онова, което току-що го предупредиха да не казва.