Краля демон [bg]

Двамата затрополяха по стълбище след стълбище, вдигайки страшен шум в ранната утринна тишина. Сблъскаха се с няколко сънливи слуги и Раиса всеки път извръщаше лице с надеждата да не я разпознаят. В противен случай несъмнено щяха да плъзнат слухове — на сутринта след дебютантското ѝ тържество принцесата-наследница се промъквала през задни коридорчета в компанията на войник. Баяр тутакси щяха да разберат измишльотината за бягството през балкона и за съучастничеството с Амон Бърн. Не искаше Амон да си навлече гнева на Баяр, но се радваше, че е до нея.

Тревогите ѝ се оказаха напразни. И този път никой не разпозна принцесата-наследница в панталони и туника.

На приземния етаж коридорите бяха по-широки и по-оживени. Независимо че нервите на Раиса направо пламтяха, двамата продължиха ходом, за да не привличат внимание. Прекосиха Главната зала, където просителите вече се събираха с надежда кралицата да ги изслуша.

После минаха под вдигнатата решетка на грамадната сводеста порта, а оттам — към подвижния мост. Раиса се поотдръпна от Амон, за да не личи, че са заедно. Сама приличаше на жена от клановете, дошла да донесе нещо в двореца, а Амон — войник, запътил се към поста си.

Намираха се по средата на моста, когато чуха екота на камбани и крясъците на дежурните стражи. Решетката на портата се спусна с пронизително металическо скриптене и се стовари на земята.

„Разбрали са, че съм избягала“, прецени Раиса.

Стражите, шляещи се в другия край на моста, ги загледаха с любопитство.

— Ефрейтор Бърн! — провикна се единият към Амон. — Какво става?

— Сигурно някой беден селянин е откраднал самун хляб от тържеството на принцесата — забели очи Амон.

Войникът се засмя.

— Определено са се впрегнали за нещо — съгласи се той и отправи поглед към двореца.

— Фукат се пред Южняците, това е — увери го Амон, без да забавя крачка. — А на мен ми стига толкова работа за тази вечер.

Слязоха от моста и Амон дръпна Раиса настрани, към казармите и конюшнята, разположени на речния бряг.

— Да минем през конюшнята — предложи той. — Ще ни трябват коне.

Тъкмо прекосяваха двора на конюшнята, когато Раиса чу стремглав тропот на копита по калдъръм. Амон я избута зад гърба си и извади меча си.

Двама ездача влетяха в двора и спряха конете си точно пред вратите на конюшнята.

— Раиса? — Първият скочи на земята. Беше потен и оплискан с кръв. Едната му ръка беше увита с кърпа, по бузите му бе набола брада. Той грабна Раиса в прегръдките си. — Раиса, слава на Създателката.

Баща ѝ.

Внезапна радост, изненада и уплаха изпълниха сърцето ѝ до степен да се пръсне всеки момент.

— Татко! Ранен си! Какво ти се е случило? Къде се загуби?

— Благодарение на капитан Бърн не пострадах и по-тежко — обясни Авърил, кимвайки към другия ездач. — Попаднахме на засада западно от Варовикови чукари. Десетима въоръжени мъже. Идваха да ни убият, но капитан Бърн като че ли има трето око. Усети нападателите ни, преди да са ни обградили.