Краля демон [bg]

— В Одънов брод има храм — добави Авърил. — Принцесата ще отседне там като новодошла поклонница. Знаеш ли, май ще излезе, че всяко зло е за добро. Одънов брод е кръстопът на идеи. Раиса ще научи много по време на престоя си там.

— Ще бъде лесна плячка за похитители, зестрогонци и по-млади синове — продължаваше да държи на своето Бърн.

— Не и ако не знаят коя е — повтори Авърил. — Пък и Одъновският мирен договор ще я предпазва от злини. В колкото и размирни времена да живеем, той е опазил Одънов брод цели хиляда години.

— Не бива обаче да отсъства твърде дълго — предупреди Бърн. — Винаги съществува рискът Баяр да убеди Мариана да провъзгласи Мелани за наследница на трона.

— Ще обсъждаме всички тези въпроси по-късно — намеси се Раиса и хвърли поглед назад към двореца, стегнат в крепостните си стени като в корсет. — Щом претърсят целия дворец, ще прекосят моста. Капитан Бърн, моля кажете на другите кадети, че ефрейторът им ги очаква в лагера на Демонаи. С ефрейтор Бърн потегляме още сега.

Капитанът се втренчи в нея за момент, после сведе глава.

— Тъй вярно, Ваше Височество. — Бледа усмивка измести тревогата по лицето му. — Ефрейтор Бърн, елате за момент. — Капитанът дръпна сина си настрани и двамата се впуснаха в кратък, напрегнат разговор, който завърши с прегръдка.

Междувременно конярят беше извел конете. Бърн го изпрати да си ляга.

Раиса избра една кобилка, най-дребното от четирите животни, и пое поводите ѝ. После се обърна към Амон.

— Ефрейторе, ще ми помогнете ли да я възседна, ако обичате?

Амон я повдигна до седлото и нагласи стремената според дребната ѝ фигура.

Бърн сграбчи ръката на Амон с войнишка сила.

— Пази я — взря се в очите на сина си той. — И ни я върни невредима.

Амон кимна и яхна коня си.

— Лек път, дъще — очите на Авърил плувнаха в сълзи и той ги остави да се търкулнат безпрепятствено по лицето му.

Бърн го потупа по гърба.

— Да вървим в двореца, лорд Демонаи — подкани той с усмивка. — Искам да се насладя на изражението на Гаван Баяр, когато ни види живи.

Двамата мъже се обърнаха. Раиса пришпори кобилата си и с Амон поеха по Пътя на кралиците, водейки двата резервни коня. На излизане от градските порти Раиса обърна глава назад към двореца на Превалски брод, блеснал под утринното слънце. Отново го напускаше, и то по-скоро, отколкото беше предполагала, че е възможно.