Краля демон [bg]

— Проповедник Редфърн! — призова го Раиса, без всъщност да очаква помощ от негова страна. — Вие сте представител на храма, на старите закони. Наясно сте, че не мога да се омъжа за магьосник. Кажете им.

Спусна се към него, а той заотстъпва назад и вдигна чашата си с вино между двама им като щит.

— О, не, не. Законите не са пречка да встъпите в брак, Ваше Височество — побърза да обясни проповедникът. — Издадох разра… разрешение.

Мика реши да се възползва от невниманието ѝ, прескочи малко канапе и я сграбчи. Стисна я здраво с ръка, бръкна в пазвата си и напипа амулета, окачен на врата му, докато Раиса се мъчеше да му избяга.

„Откъде го взе? — искаше да го попита тя. — Още си много млад. Не си ходил в Одънов брод. Не ти е позволено да имаш свой амулет.“

Но тя си беше виновна, щом очакваше от магьосниците да играят по правилата.

Мика доближи устни до ухото ѝ и изговори няколко думи на северняшкия език. Раиса усещаше как парещата магия струи през ръцете му. Минаваше през цялото ѝ тяло и се спускаше надолу по лявата ѝ ръка, оставяйки след себе си изтръпнали нерви и смътно желание да се подчини на волята му.

В следващия момент си спомни, че носи пръстена на Елена върху лявата си ръка. „Това е талисман — беше казала баба ѝ. — Ще те защитава от магьоснически заклинания.“

Имаше шанс да се спаси, стига да успееше да се възползва от него. Не биваше да им разкрива силата на пръстена, защото мигом щяха да ѝ го отнемат. Трябваше да ги надхитри, да се преструва на омагьосана.

Каква ли магия ѝ прилага Мика? „Укроти бъдещата си съпруга“, заповяда му лорд Баяр.

Раиса вдигна поглед към Мика. Той оглеждаше лицето ѝ и очевидно се опитваше да прецени дали заклинанието му е подействало.

Тя изцъкли очи и започна да гледа с празен поглед.

— Съжалявам — отрони кротко. — Знам колко глупаво се държа. Просто новината ми дойде изневиделица. — Сведе очи към земята, понеже се боеше Мика да не прочете яростта в тях. — Винаги съм мечтала да бъдем заедно, но смятах, че е невъзможно.

Всички в стаята въздъхнаха облекчено.

— Аз също — отвърна предпазливо Мика, сякаш не ѝ вярваше напълно. Убийствената му хватка се поотпусна леко. — Не мога да ти обясня… колко ужасно беше да копнея по онова, което мислех, че никога няма да имам. — Той приведе глава и докосна с устни нейните. Раиса усети отново паренето на магията и едва устоя на импулса да се отдръпне от него.

С какъв аргумент да повлияе на майка си? Ако изобщо можеше да ѝ повлияе с нещо.

— Въпросът е там, мамо, че винаги съм си мечтала за пищна сватба — погледна кралицата в очите. — Исках всички да присъстват — баба Елена, татко, клановите старейшини в церемониалните си роби, знатни особи от всичките Седем кралства. Мечтаех си четири шаферки да носят шлейфа ми и пътят ми до олтара да е покрит с розови листенца.