Краля демон [bg]

Раиса реши да се възползва от моментната ѝ слабост.

— Ти си кралицата. Обяви, че двамата с Мика ще се венчаем през есента. Така ще имаме време да организираме сватбата. — Прегърна Мика през кръста и отпусна глава върху гърдите му. — Искам всичко да е съвършено.

— Ваше Величество, не бива да рискуваме — обади се лорд Баяр. Приближи се до кралицата и взе ръцете ѝ. — Какво ли не може да се случи дотогава! Да ни атакуват. Да отвлекат принцесата-наследница. Клановете да се вдигнат на бунт. Нужен ѝ е способен съпруг, който да я закриля.

Раиса ги наблюдаваше с ъгълчето на окото си. Баяр несъмнено вливаше магия на майка ѝ, както Мика беше направил с нея. Не се и съмняваше, че магьосникът упражняваше неблагоприятно влияние върху кралицата. Просто не знаеше дали е по силите на майка ѝ да му устои.

Спомни си разговора с Елена в градината преди няколко месеца и какво я предупреди баба ѝ.

Кралица Мариана се обърна към Раиса, бършейки сълзите си.

— О, скъпа, не можем да рискуваме. Ще ти се реванширам някак. Ще направим бал, какъвто светът не е виждал. Ще поканим всички. Обещавам.

В този момент по лицето на Раиса също рукнаха сълзи — сълзи на гняв и разочарование, предизвикани от неумолимата истина, че е съвсем сама на света.

Как би постъпила Ханалеа?

— Всичко е наред, Раиса — прошепна ѝ Мика и я потупа неловко по гърба. Тя едва се сдържа да не се завърти и да го фрасне в съвършения нос.

— Къде… къде ще отидем после? — Раиса все още таеше надежда, че не всичко е загубено и все още има начин да възпрепятства плановете им. — Да отидем в покоите ми и…

— Ще ни гостувате в имението Соколово гнездо — прекъсна я лорд Баяр. — Подготвили сме ви лични покои. Ще изпратим някой да вземе вещите ви. Така двамата ще имате възможност да останете насаме. — По устните му се появи познатата престорена усмивка.

— Добре — съгласи се Раиса и преглътна сухо. — Щом смятате, че така е най-разумно. Само че… — Тя подсмъркна и попи ядните сълзи по лицето си с ръкав. — Щом татко не може да присъства, ще съм ви благодарна, ако поне ми позволите да нося колието с рози, което той ми подари. Така ще… ще го чувствам по-близо до себе си. Само трябва да отскоча до покоите си.

— Това е пълен абсурд! — избухна лорд Баяр, забравил задръжките си. — Проповедник Редфърн ви чака от два часа. Да действаме, пък ако някой попита, ще кажем, че колието е било на врата ви. Ще имате цял живот да го носите.

— Не — отсече кралица Мариана, проявявайки характер, макар и със закъснение. — Принцесата-наследница ще носи колието от баща си, щом ще ѝ помогне в този момент. Не иска много, а е готова да пожертва предостатъчно в името на дълга си към кралството. — Тонът ѝ не търпеше възражения.

Баяр се овладя неимоверно трудно. Определено бе забравил мястото си. Каквото и да беше то напоследък.

— Разбира се, Ваше Величество. Ще изпратим някой от стражите да ѝ го донесе.

— Благодаря ви, лорд Баяр — обади се Раиса. — По-бързо ще е, ако аз отида. Нямам представа къде съм го оставила, а не желая разни войници да се ровят из бижутата ми. Ей сега се връщам. — Тя опита да се изтръгне от хватката на Мика.