Краля демон [bg]

— Гривник! Ето те и теб! — Дебелакът се впусна да попива трескаво с парцал залетите документи. — Къде се губиш? Намерих купувач за изделието ти. Няма търпение да го види с очите си. — Таз винаги използваше думи от рода на „изделие“ и „предмет на изкуството“. Отказваше да отчете факта, че стоката му е и магическа, и незаконна.

— Сериозно? — учуди се Хан. Така му се струваше или търговецът наистина изглеждаше необичайно притеснен? — Да разбирам ли, че е съгласен на минималната ми цена?

— Да, да. Съгласен е, но иска първо да види медальона с очите си. Носиш ли го? — Таз примижа към Хан, сякаш очакваше да види сиянието на амулета под дрехите му.

Хан поклати глава.

— Не. Но мога да го взема. — Той се обърна към вратата.

— Не, не — побърза да го спре Таз. — В интерес на истината, купувачът идва насам. Благоприятно съвпадение, нали? Ти си тук, а той идва насам. — Търговецът навлажни устни.

Хан се почувства объркан.

— Какъв е смисълът, щом амулетът не е у мен? — попита той.

— Клиентът ми няма търпение да се запознаете — обясни Таз. — Иска да ти зададе няколко въпроса за изделието. Аз ще си получа комисионата, а вие ще отидете да го вземете.

— Предпочитам да сключа сделката тук. — Хан познаваше рисковете от продажбата на крадени вещи из задните улички на града. — Ще отида до вкъщи и ще се върна за нула време.

— Значи е бил у вас през цялото време?

Нещо в гласа на Таз разтревожи сериозно Хан. Не беше оцелял толкова време, пренебрегвайки инстинктите си.

— Какво имаш предвид? — усъмни се той. — Защо питаш?

— А, нищо — опита да се измъкне търговецът, попивайки потта по челото си с парцала, с който допреди малко бърса бюрото. — Просто се чудех къде си го крил, това е.

Преди Таз да е гъкнал, Хан го прикова към стената с нож до гърлото.

— Какво си казал на купувача, Таз? — попита кротко Хан.

— Н-Нищо. Просто… му описах предмета и той прояви интерес да го купи. Това е. Кълна се в кръвта и костите на свещените ни кралици.

— Каза ли му къде живея? — продължи да разпитва Хан.

— Не, кълна се — изломоти нервно Таз. — По друг начин е разбрал.

— Кой е купувачът? — прошепна Хан, изтръпнал от страх. — Кой е?

— Някакъв богаташ. Магьосник — изписука Таз. — Едва ли го познаваш.

— Кой е? — Хан притисна върха на ножа в кожата на Таз.

В същия момент звънчето над входа издрънча. Стреснат, Хан обърна глава, когато вратата вече беше отворена.

На входа стоеше непознат мъж. Скъпите му дрехи и високомерната стойка издаваха, че е богаташ. Дългите му шалове и амулетът, окачен на верижка около врата му, говореха, че е магьосник. Буйната му сребриста коса беше нашарена с магьоснически цветове.

Таз съзря шанса си и побърза да се възползва. Хвърли се настрани, измъкна се от ножа на Хан и запълзя по пода към задната врата. Магьосникът на входа протегна лениво ръка, докосна амулета си и изрече заклинание.