Краля демон [bg]

Беше просто спонтанна лъжа, въпреки че някои биха я възприели като разчистване на сметки след дългогодишна надпревара за няколко мизерни пресечки.

Но той самият не таеше такъв замисъл. Нали?

Ужасен, Хан си спомни последната си среща с Шив — уличният господар коленичи пред него и му се врече във вярност с отчаяната молба „Кажи им да спрат.“

Хан не му помогна. И два дни по-късно откриха окървавеното, пребито, изтезавано тяло на Шив. Сега Хан осъзнаваше, че вината наистина е негова — мъртвите Южняци бяха мъртви заради неговата лъжа.

Премери с поглед разстоянието до задната врата. Нямаше начин да я достигне, без да го опържат като Таз.

— Кой си ти? — попита вместо това, потискайки горчивото си подозрение.

— Гаван Баяр — отвърна странникът. — За теб лорд Баяр.

„Кости ханалееви“, изруга наум Хан, без да променя изражението си. Не просто магьосник, а висшият магьосник, най-могъщият в Превала. Бащата на Мика Баяр.

— Е — процеди Хан и преглътна сгъстената слюнка в устата си. — Това обяснява всичко. Трябва да съм ужасен глупак, за да открадна от теб.

Магьосникът кимна.

— Именно. Което ме наведе на мисълта, че не си обикновен крадец. — Баяр огледа Хан от глава до пети, видимо невпечатлен. — Покойният господин Макни сподели, че си — как се изрази? — главатар на уличната банда Вехтошарите. Не си магьосник, а очевидно си способен да понесеш изключителната мощ на въпросния амулет. — Той въздъхна. — Жалко е, че синът ми реши да си прави експерименти точно с този артефакт.

„Ще ме убие — помисли си Хан. — Защо иначе ми казва всичко това.“

— Виж — подхвана той, — аз съм просто уличен плъх. Не разбирам от магия. Хвърлих онова нещо в една тъмна уличка веднага след като го показах на Таз. Светеше много силно и се притеснявах да не гръмне в ръцете ми. — Хан направи две крачки към вратата. — Ако искаш, ще ти покажа къде го хвърлих. — Излезеше ли на улицата, имаше поне някакъв шанс да се спаси.

Баяр вдигна ръка да прекрати върволицата от лъжи.

— Вече изпратих мой човек да вземе амулета. Междувременно смятам да те отведа в тъмницата на имението Соколово гнездо. Искам да ми разкажеш за връзката си с клановете и колко знаят те за амулета. Съвсем скоро вече няма да е от значение, но в момента предпочитам да са в неведение с какви магически артефакти разполагаме. След като те изцедя до последна капка, ще те убия — съобщи със съвършено равен тон магьосникът. — Причини ми големи главоболия. Затова възнамерявам да ти отделя повече време.

Тук Хан се вкопчи в нещо, което Баяр каза преди малко.

— Как така си изпратил някой да вземе амулета? Къде си го изпратил?

— В дома ти, разбира се. Живееш над една конюшня, доколкото знам? — Гласът му беше пропит с пренебрежение. — Отне ми известно време да разбера.