Засенчено слънце [bg]

- Само за това, че трябва да се прибереш в Хетава.

Тези думи като че ли я върнаха отчасти към унинието от преди малко, а и той отрезвя.

- Какво ще стане с теб? В Хетава?

Тя въздъхна.

- Ще разкажа на Супериора всичко, което съм извършила. Той ще ми наложи покаяние, макар че старейшините от моя Път също ще имат думата, а и Бирниците - понеже съм отнела живот. Но при всички случаи ще се разчуе, така че ще пострада най-вече репутацията ми. Мнозина твърдят, че жената не притежава самодисциплината, необходима за да служи на Богинята както трябва, а пък аз налях много вода в тяхната воденица.

Никак не му хареса, че и Бирниците ще имат глас при решаване на съдбата и. Ама хич.

- Нова глупост - каза той с убеденост, каквато не изпитваше в действителност. - Най-напред, никога не би могла да станеш Лечител, ако ти липсва самодисциплина.

- Но аз и не съм станала. Още не. А при това положение може и да не стана въобще. Мни-ини… Той бе моят герой в Хетава. Той… - Ханани замълча. Усети я да трепери.

- Ние с твоя наставник не бяхме приятели - промълви с известно неудобство Ванахомен. Усети, че го слуша с внимание. - Мисля, че виждаше у мен моя баща. А пък аз със сигурност виждах у него Хетава - както и у теб в началото. Но той бе силен и пламенен в убежденията си и дори аз трябва да призная, че го уважавах заради това. Не мога да си представя, че такъв човек ще те вземе под крилото си, без да е убеден, че си достойна да служиш на Хананджа.

- Но каква полза от това, ако никой друг не споделя неговото мнение? - В този глас нямаше никаква сила, а единствено примирение. И Ванахомен най-сетне разбра, че онова, с което се бори, не е съжаление, а отчаяние. Толкова силно, че тежеше като камък върху душата и. Тя си оставаше една жена в дълбок траур, независимо от необичайния начин, който бе избрала за прогонване на болката от своите мисли. Съвсем малко и трябваше, за да потъне цялата в кошмара на раните си.

- Значи не заслужават да останеш при тях - почти се озъби Принцът, ядосан вместо нея. - Помисли сама: Бирниците ти възлагат задача от особено значение, нали така? Наставникът ти смята, че си достойна за червената препаска; това поне ми стана напълно ясно. Унте и банбарците те уважават, уважава те дори моята майка, а това никак не е малко - можеш да ми вярваш.

Ханани не каза нищо, но той усети гърба и да се поотпуска под неговата длан. Доволен, Ванахомен се нагласи върху камъка и премести ръката си върху корема и.

- И друго - банбарци не биха го разбрали, но аз не лягам с всяка жена. Та ти можеш да родиш един бъдещ крал на Гуджааре.

Ванахомен не видя изражението на лицето и, но усети, че поглежда встрани.

- Никакво дете няма да има - каза жената. - Не му е сега времето.

Той примигна от изненада, но тя бе Лечител - трябваше да знае подобре. В първия миг остана разочарован, но после здравият разум си каза думата.

- Както и да е. - Погали бедрото и през полите, а след това хвана бузата и в шепа. - Макар и хубава, каквато си, толкова апетитна, каквато бе снощи, аз не бих откликнал в никакъв случай на желанието ти, ако не бях убеден в твоята сила и твоя разум, за да ги съзра в своите наследници.