Засенчено слънце [bg]

Жената се усмихна мило, обаче не успя да го заблуди -щеше да иска нещо.

- Какъв подарък носиш за Ханани?

Ханани. Мислил си бе за жрицата, разбира се, но при всички останали грижи точно тази му бе убягнала. При банбарци бе прието мъжът да компенсира с подарък загубената девственост на жената. И макар Ханани да бе чужда на този обичай - при всички случаи щеше да и е безразличен - Янаса държеше нещата да се вършат както трябва.

- Проклятие - измърмори той.

Тя погали ръката му.

- Мисля, че онази твоя гривна за глезен ще свърши работа.

Ванахомен я погледна намръщено. Беше и дал гривна от слонова кост преди години, когато се залюбиха. Върна му я след раздялата, но той се надяваше…

- Де да знам… - каза сега колебливо.

- Значи тя нищо не означава за тебе? Просто закачка за една нощ?

- Не, но… - Ванахомен замлъкна, обезпокоен. Беше започнал да харесва Ханани против собствената си воля, но какво от това? Тя не го обичаше. Истината бе, че се бе възползвала от него, макар той да го бе допуснал. Съвсем в реда на нещата, като се знае какво и бе причинил… След всичко казано и сторено в крайна сметка тя щеше да си се прибере в Хетава и да го забрави, а той - нея. - Исках да я подаря на някоя от съпругите си - завърши Принцът.

Янаса спря на място и се намръщи насреща му.

- Все същият си оставаш. Една нощ в обятията на жена и вече тръгваш да я затваряш в някой дворец. И ако не се получи по една или друга причина, тя вече нищо не представлява за тебе. Защо просто не вземаш каквото ти дават, Вана, и спреш да ламтиш за повече?

Той също спря, сложил ръце на кръста, без да го интересува, че са застанали насред пътя и половината племе сигурно ги гледа.

- Защото не съм банбарец, та да си пръскам семето, в която жена го пожелае, а след това да се фукам наляво-надясно!

- И тя не е банбарка! - сопна се Янаса. - Коя от нас ще излезе дотам глупава, че да ти уйдиса на акъла, след като всички видяха през какво трябваше да премина аз?! Но Ханани е като теб. Сърдита и наранена, съвсем сама и се нуждае от нечия подкрепа, та дори от твоята сред всички мъже по света. Ако посмееш да разбиеш сърцето и, ще те прокълна, да знаеш! - С тези думи тя се извърна във въртоп от поли и дрънчащи украшения, за да го остави зяпнал подире и.

Карис се появи измежду шатрите и застана до него.

- Баща ми не е имал никога такива главоболия с жените, нали? - попита Ванахомен през стиснати зъби.

- Не, господарю. Но може би понеже държеше всичките до една затворени в отдалечен дворец.

Ванахомен го изгледа остро, но изражението на Карис си остана любезно безразлично.

Той въздъхна и разтърка очи над булото си.

- Донеси ми гривната от слонова кост, ако обичаш. - Карис не помръдна, а когато го погледна отново, Ванахомен забеляза малко пакетче в разтворената му длан.

С последен кисел поглед Ванахомен го грабна и се запъти към шатрата на Ханани.

Но нея я нямаше там. С малко питане из лагера разбра, че се била появила около пладне, слязла долу да се къпе, после се върнала и помолила неколцина от племето да споделят с нея сънни течности.