Прах [bg]

— Никога не съм го харесвал — промърморва Джейк и поклаща глава. — Значи това е името му. Мърса. Звучи като стафилококова инфекция. Как го откриха?

— Компютърни програми — отговаря Луси небрежно, сякаш няма нищо общо с това. — Има програми, които разпознават хората по чертите им. Например, ако има фотография в училищен споменник и същият човек си е правил снимки наскоро, защото е цирков изпълнител, те могат да бъдат сравнени. А после може да се потвърди с ДНК и други веществени доказателства.

— Не използвам компютър. Никога не съм използвал.

— Не изглежда да се нуждаеш от компютър.

— Казвам ви, намразих дребното копеле още първия път, когато го видях. — Джейк повтаря това поне дузина пъти и сяда на крайморската стена, където е паркирано колелото му. — Виждах го как закача задния крак на слон с куката по такъв начин, че да нарани сухожилието, което страшно боли. И без никаква причина биеше животните ей така — той замахва във въздуха с ръка. — Пускаше маркуча силно и ги пръскаше в лицето и се смееше. — Джейк имитира и пръскането.

— Иска ми се да го бях видяла — казва Луси.

— А на мен ми се искаше да прескоча оградата и да го закова с куката, за да види дали ще му хареса да тормозят и него — добавя Джейк.

— С радост бих ти помогнала, но щях да използвам нещо повече от куката — казва Луси.

Джейк се усмихва, страшно доволен от нея. И ако е възможно да поддържаш връзка с човек, чийто дом е колелото му и багажа върху него, подозирам, че тя ще го направи.

Племенницата ми и аз трябва да останем тук и докато чакам Бентън, си избирам най-приятната гледка — лъскавия червен влак, прострян сред паркингите. Червеният влак, който съм виждала толкова много пъти на три хиляди километра на север оттук, в Кеймбридж, сега е тих и кротък. Широки метални рампи са опрени в отворените му врати, а работниците довършват товаренето.

Всички членове на цирка и животните ще поемат към Орландо, после Атланта и накрая ще се върнат на север, сякаш нищо не е станало и въобще не е необичайно психолог от ФБР и ченге от Кеймбридж да помагат на местните полицаи да събират улики от осмия вагон и от големия черен джип в товарния.

Арестът на Даниъл Мърса мина без типичната драма и това изглежда поетично възмездие за опасен убиец, който наскоро устрои ужасяващ спектакъл в Масачузетс, прерязвайки гърлата на трима души, включително биологичния си баща, Доминик Ломбарди. Нямаше нужда от агентите на ФБР от клона в Маями, нито от екипа за бързо реагиране, който заобиколи вагона на Даниъл Мърса. Бентън и Марино щяха да се оправят чудесно и съвсем сами.

Не видях как точно се развиха събитията. Чух подробностите по-късно, когато Бентън ми звънна от федералния затвор на ъгъла на Четвърта улица и авеню „Норт Маями“, само на няколко пресечки оттук. Каза ми, че Мърса бил замаян и дезориентиран и дрънкал, че не иска да бъде отвлечен от извънземни точно преди настъпването на Апокалипсиса. Искал да го оставят на мира, за да отиде на поклонение в малкото село Бугараш10 в Пиренеите в Южна Франция, прочуто със странната си планина и дървените инструменти и шапки. Баща му умрял внезапно няколко дни преди края на света, обезкървен от същите извънземни, които не могат да оцелеят на земята, ако не крадат кръв, а Даниъл имал предостатъчно пари, за да заведе във Франция всеки, който искал да замине, преди да стане прекалено късно.