![Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/2/prah-bg-download.jpg)
Прах [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #21
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-516-8
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:
А Марино, обърквайки идеята на маите за края на света с тази на християните, му казал:
— Познай какво, лайно проклето! Вече е прекалено късно. Двайсет и първи декември беше преди три дни, а ти си остана тук.
После добавил, че ще предаде Даниъл на същите извънземни, които го чакали в летящата си чиния над Маями, готови да откраднат кръвта му и да му причинят безброй още по-ужасни неща.
Бентън предупредил Марино да не прави подобни заявления пред откачен човек. Или поне ми каза така по телефона, докато Луси и аз се разправяхме с майка ми и сестра ми в Коръл Гейбълс, където отседнахме снощи. Бентън и аз говорехме с прекъсвания, докато аз се занимавах с обичайното в родния си град. Готвих, чистих, украсявах за празниците. Уверих се, че всички са добре, и спах сама във втората спалня, а Луси се настани на канапето. Ще видя Бентън достатъчно скоро. Всички ще сме заедно и ще осмислим ужасните неща, които започнаха с Кънектикът и свършиха тук.
Луси и аз чакаме до крайбрежната стена зад стадиона, който го нямаше тук, когато бях малка, а циркът издигаше огромна шатра на същото място близо до релсите, където спираше влакът.
Зад нас е кубинското кафене „Бонгос“ със стъклен купол във формата на ананас. Наближава три следобед и вече сме се натъпкали с печено свинско и вегетариански ориз, а Джейк се задоволи с печен сандвич с риба. Вляво от нас е наситеносинята вода на залива Бискейн, заобикаляща пристанището на Маями, където туристически кораби са подредени спретнато като малки бели градчета. Точно пред нас, от другата страна на оградата, е палатковото градче на цирка. Всъщност то не се състои от палатки, но се нарича така още от старите дни, когато наистина имаше шатри.
Бели фургони и камиони се подреждат като същинско градче винаги, когато циркът се установи тук за няколко дни. Има и оградено пространство, където извеждат слоновете, както ни обясни Джейк. Сега обаче не ги виждам, макар да се оглеждам любопитно.
Когато пристигнахме тук рано сутринта, видяхме как полицията затвори булевард „Бискейн“ пред стадиона и напълно блокира движението между Шеста и Осма улица, за да позволи на слоновете да изминат разстоянието от оградения район до железопътните релси, където се изкачиха по специални рампи във вагоните си.
Луси и аз бяхме омагьосани от величествените животни, които се движеха спокойно по широкия булевард, изпълнени с безразличие. Всъщност никой не знае дали е точно така, защото не можем да чуем или помиришем сигналите, които си изпращат. В благоговейно мълчание стоим встрани от малката жизнерадостна тълпа. По някаква причина видът на огромните животни пълни със сълзи очите ми. Избърсвам ги дискретно и обвинявам блясъка на тропическото слънце ниско над залива.
Откривам, че примигвам често и дишам дълбоко, докато наблюдавам движението на слоновете, които накрая изчезват от погледа ми. Връщам се обратно до крайбрежната стена, където Луси и аз сядаме с Джейк, когото намирам за приятно успокояващ, и си бъбрим весело. Слънцето напича косата ми, тънката блуза и панталона. Джейк и аз щастливо си говорим за миналото, което помним добре, защото сме на една и съща възраст. И макар да не съм живяла на открито, имаме доста общи неща. И двамата сме били деца в Маями. И двамата се чувстваме малко като слоновете в модерния свят, който не разбираме много добре.
Когато бях малка и циркът идваше в града, слоновете потегляха на парад по булеварда, за да привлекат огромната тълпа на представлението. Мислех си, че целият свят спира в тези моменти. Описвала съм тези неща на Луси, защото искам да узнае повече за миналото, макар да не е живяла в него. Преди баща ми да се разболее, той ме водеше да гледаме слоновете. Все още виждам премерената им крачка, докато вървят бавно напред, заобиколени от зяпачите, възхитени от масивните сиви същества с малки очички и огромни уши. Всеки слон държеше с хобота си опашката на този пред него, като деца, тръгнали да пресичат улицата.