Прах [bg]

Къщата на майка ми няма да бъде включена в коледните обиколки с електрическите свещи на прозорците и малкия лимонов кедър в саксия, който намерих в магазин за органични продукти. Оставена сама, майка ми не вдига пръст, за да украси или сготви, а сестра ми обикновено наема някого да свърши тези работи, в зависимост от финансовото положение на настоящия й любовник. Е, поне мама няма да се впечатли от вида на бездомника, когото сме поканили на вечеря или няколко вечери. Никога не забрави какво е да си беден, за разлика от Доръти, която е лишена от памет и има комични тежкарски маниери.

Завивам наляво по авеню „Милано“, къщата й е на ъгъла. Построена е от бял гипс с червени плочи на покрива и гараж за една кола, приютил хондата, която ми се иска мама вече да не шофира. Виждам дървените щори на преден прозорец да помръдват, което означава, че майка ми проверява кой е пристигнал. Безброй пъти съм й обяснявала, че след като покаже ясно, че си е у дома, ще бъде много по-трудно да не отвори вратата, но не иска да ме послуша. Разбира се, Луси и аз се уверихме, че си има шпионка и алармена система, включително камери отпред и отзад, но тя не ги проверява. Предпочита да наднича през щорите, както е правила през целия си дълъг и тежък живот.

Паркирам на частния път, достатъчно дълъг, за да побере една кола, и Луси, Джейк и аз излизаме навън.

— Кого сте довели?

Гласът на майка ми изпреварва появата й, друг стар навик.

— Не е онзи ужасен човек, когото всички търсят, нали?

— Не, майко — отговарям. — Той беше заловен и е в затвора.

Отварям вратата докрай. Майка ми е в същата домашна рокля, с която беше облечена вчера, бяла, с големи пъстри цветя. Едрите цветя я карат да изглежда още по-ниска и широка, бялото прави косата й не толкова бяла, а кожата й — почти сива. Но няма смисъл да казвам и дума и никога не го правя, освен ако не става дума за хигиена, което е твърдо рядко.

— Защо Луси е облечена така? — пита майка ми, докато влизаме в къщата с хладилна чанта, пълна с риба.

— Същите дрехи, с които бях сутринта, бабо. Спортни шорти и тениска.

— Не разбирам защо имаш нужда от толкова много джобове.

— За да крада, както ти ме научи. Какво стана с Джанет и кучетата?

— Вършат си работата в задния двор. Надявам се, че тя ще почисти. Три кучета? Къщата ми не е достатъчно голяма. А Куинси не спира да дъвче разни неща. Защо пък някой би кръстил кучето си на онзи тъп телевизионен сериал?

— Къде е мама?

— Отиде на маникюр. Или на фризьор. Кой може да помни?

— Съмнявам се, че Как-му-беше-името успява да се справя с нея — отбелязва Луси. — Толкова е стар, а все още яде като змей. Няма да е красиво, когато гумената лента около стомаха му се съдере. Но предполагам, че е богат. Тя няма да го доведе тук, нали?

— Това е Джейк — представям новия ни приятел и взимам хладилната чанта от него.

— Как сте, госпожо? — любезно пита той и подава на майка ми изработено от него цвете.

— А, това е чудесно. Какво е?