Прах [bg]

От: Дж. П.

До: Д. Ломбарди

Относно: „Гран Густо“

Благодаря, че ми уреди чудесния обед с онзи страхотен тип (егото му на служител във ФБР е огромно, а и не осъзна подигравката, когато избрах любимото си италианско заведение). Препоръчвам сметката му да бъде прехвърлена в Бостън, тъй като е започнал работа там. Скромна сума в брой, останалото в акции, облигации и т.н. Той познава човек, който може да ми помогне с проклетия проблем с ревизията. Шибани данъчни! Чао!

Тръгвам по коридора към чакалнята. Вървя бързо и престилката ми се развява. Вече дори не осъзнавам, че под нея нося дрехите, с които ходя на местопрестъпления. Толкова съм изтощена, че макар и напълно будна, се движа бавно.

— Не мисля, че ти или Марино можете да го арестувате веднага — казвам на Бентън.

— Той ще отрече всичко.

— Разбира се.

— И до сутринта ще си има адвокат.

— Не ми пука. С него е свършено, Бентън.

Искам да се уверя, че срутването на Гранби ще стане обществено достояние.

Бентън ме поглежда и виждам, че е категоричен в решението си как да постъпи. И макар да би трябвало това да му достави удоволствие, знам, че не е така.

— Никой адвокат не може да го спаси. И никой от властните му приятели във Вашингтон няма да си мръдне и пръста за него — добавям и замълчавам, когато стигаме до чакалнята.

Рон е в кабинета си и прозорецът му е отворен. За момент се стряскам от Гранби и антуража му от агенти. Той изглежда изморен, но любезен, сякаш, осъзнал, че е на моя територия, ми е благодарен, задето съм го приела. Тримата агенти в панталони с безброй джобове и униформени якета стоят зад него. Усещам, че Ед Гранби е уплашен, а не бях очаквала това.

Чудя се дали подозира, че Луси е проникнала в сървъра на „Дабъл Ес“. После решавам, че той е наясно какво ще стане. Не е наивен и познава Луси и на какво е способна. И независимо дали е сигурен, че тя е намерила инкриминиращата информация, изглежда очаква най-лошото. Така става с виновните като него. За всеки открит грях имат поне още стотина скрити.

— Извинете за неудобството — казва ми той, без да поглежда към Бентън.

Гранби няма представа кой е Брайс, нито младият брадат мъж до него, облечен в карирана риза, пуловер, джинси и маратонки.

Луси минава покрай нас на път към асансьора. Чувам отварянето на вратата му.

— Очевидно това е важно разследване на престъпници с бели якички и ви благодаря, че откликнахте на нуждата ни да отнесем компютъра на „Дабъл Ес“ в нашата лаборатория — казва ми Гранби. — Помощта ви е оценена — заеква той нервно, прекалено любезен и пресилено усмихнат.