Прах [bg]

Няма съмнение кой е Столичния убиец и какво точно е извършил, но продължавам да се изненадвам от факта, че колегите му от цирка никога не са задали въпроси за странното преобзавеждане на джипа му и ярките керамични маски във вагона, където е живял в продължение на години. Но пък светът му не е съвсем обикновен. Той се облича в костюми и се гримира, преди да излезе на арената, за да се метне върху кон, да прави салта по гърбовете на слонове или да виси опасно от копринени въжета.

— Мога да те взема, ако ми кажеш откъде. — Луси все още увещава Джейк да се наслади на коледната вечеря заедно с нас. — Няма да ти е много забавно с баба и те съветвам напълно да пренебрегваш майка ми.

— Е, това е адски съблазнително — отбелязвам, като поглеждам червения влак, където Бентън и Марино довършват работата си.

— Добре — съгласява се Джейк и подава на Луси зеленото цвете, което прилича достатъчно на хибискус, като се има предвид, че е изработено от палмови листа. — Можеш да ме вземеш оттук по всяко време, стига да има къде да прибереш колелото ми.

— Мога да го побера в колата. Но трябва да ми кажеш час.

— Определям времето най-вече по слънцето.

— В колко часа ще ядем на Коледа, лельо Кей?

— Зависи от майка ми.

— Всичко зависи от баба — изсумтява Луси недоволно.

— През повечето време съм тук, така че за мен няма значение — казва Джейк, който има нещо наум, но не иска да го сподели. — Предполагам, че утре е Коледа. Нямаше да се сетя. За мен всичко опира до климата. Къде да отида, когато вали, а и не обичам светкавици и гръмотевици.

— Идват — съобщавам и скачам от стената.

— Англичаните ли? — шегува се Джейк, но лицето му помрачнява от някакъв копнеж, който не мога да разтълкувам.

— Марино иска ребърца — прочитам последното съобщение. — Пита кое е най-доброто място. Препоръчах му „Шортис“ на шосе Саут Дикси.

— Джанет може да вземе храната — предлага Луси.

— Не, Марино ще предпочете сам да отиде. Осветени реклами на бира, колела от каруци, кравешки черепи и седла навсякъде. Точно от любимите му места. Може никога вече да не го видим.

— Знам къде можете да хапнете най-прясната риба, която някога сте вкусвали — обажда се Джейк и тогава разбирам какво става с него.

— Аз съм в настроение за миди, но да са тъкмо извадени от черупките и в студена солена вода — казвам и виждам как Бентън и Марино тръгват към нас. — Също и жълтоперка на грил с прост японски сос. Трябва да е съвсем лек, ако рибата е прясна — заявявам на Джейк, сякаш му давам поръчката си.

— Тръгнете по Шеста улица към река Маями. Само на десет минути оттук.

— Можеш ли да ми покажеш? — питам, макар да познавам околността добре.

— Разбира се — усмихва се Джейк.