Прах [bg]

Отивам до мястото на Бентън. Поглеждам Габриела Лагос отново и си припомням защо навремето се почувствах неудобно и изпълнена с подозрения, които ме отведоха до погребалното бюро във Вирджиния. Поради състоянието, в което се намира трупът, не е лесно да различиш контузиите, но са там. Тъмночервени петна на дясната буза и челюстта, дясното бедро и по двете ръце и лактите. По глезените и краката са разпръснати малки синини, причинени от пръсти.

— Нужни са били две ръце, за да се оставят синините по глезените й. Не големи ръце като тези на Мартин, а това е другото интересно. Кръглите следи от пръсти, притискащи глезените й, са малки — обяснявам и вдигам ръце. — Не много по-големи от моите. Някой я е държал здраво. Сграбчил я е за глезените и е дръпнал нагоре, като е закачил краката й на ръцете си и така е причинил синините зад колената й. Долната част на краката й е била притисната плътно към гърдите и горната част на тялото й е била напълно потопена. Другите наранявания по хълбоците, ръцете, лактите и лицето се дължат на мятането й и удрянето във ваната. Мятала се е свирепо, навсякъде е плискала вода, свещите са били съборени на пода и във ваната. Но всичко е приключило след минути.

— Да, сега разбирам, че това не може да е било извършено с една гипсирана ръка — кимва Бентън.

— Мартин не би могъл да го извърши, но смятам, че е наблюдавал. Седял е на капака на клозета, големите му крака са почивали на бялото килимче, където вероятно е седял през по-голямата част от живота си, когато майка му го е принуждавала да е публика на съблазнителното й къпане — обяснявам. — Не можеш да го виниш, че е искал смъртта й. Искал е да се освободи от нея, но не е очаквал какво всъщност е да станеш свидетел на подобно нещо.

Представям си го ококорен, парализиран и шокиран, докато е гледал как майка му умира по жесток начин пред очите му. След като веднъж се е започнало, той не е можел да го спре. Може да е искал да го спре, но да не е успял.

— Трябва да е било кошмарно — казвам на Бентън. — Убедена съм, че синът й дори не си е представял колко ужасно ще бъде.

— Надали е изпитал удоволствие от ужаса — съгласява се Бентън. — Мартин Лагос не е бил луд и садист. И не е имал нужда непрестанно да възбужда сетивата си с поредната тръпка, в този случай убийство.

— Чудя се какъв ли размер обувки носи Даниъл Мърса — казвам и си припомням снимката на младия мъж със слона.

Усещам как въздухът се раздвижва, когато вратата зад нас се отваря и светлината от коридора нахлува в стаята. Луси влиза, хванала няколко листа в ръка. Изглежда щастлива, каквато е винаги, когато се кани да закове някого или да му отмъсти.

— Гранби и войските му са тук — съобщава ни тя. — При охраната. Казах им да почакат, докато се появиш. Компютърът е опакован и готов за предаване. Подписах документацията и всичко чака да го подпишеш и ти. Има още много неща, които трябва да огледам, но разполагам с копия от всичко, а те не знаят за това. Карин и Джанет са горе.