Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 163
Перейти на страницу:

Торизмондо не вдигна очи, само прекъсна за момент тъжното си подсвиркване и рече:

— Всичко е мръсотия.

— Ето, виждаш ли, аз не съм такъв песимист — отвърна Рамбалдо. — Има моменти, когато се чувствам изпълнен с въодушевление, дори с възторг, струва ми се, че най-сетне съм разбрал всичко, и си казвам: щом съм добил правилен поглед върху нещата, щом във франкската войска войната трябва да се води така, значи, наистина съм намерил това, за което съм мечтал. Но работата е там, че никога не можеш да бъдеш сигурен в нищо…

— В какво искаш да си сигурен? — прекъсна го Торизмондо. — Военни отличия, чинове, почести, титли… всичко е само парад. Рицарските щитове с гербове и девизи не са от желязо, а от картон и можеш да ги пробиеш с пръст.

Те бяха стигнали пред едно блато; по камъните на брега подскачаха и крякаха жаби. Торизмондо се обърна към лагера и замахна с ръка към издигнатите над палисадите знамена, сякаш с един жест искаше да заличи всичко.

— Но императорската войска — възрази Рамбалдо, който не можа да сподели огорчението си, сподавено от яростния дух на отрицание на Торизмондо, и сега се мъчеше да не загуби чувството си за мярка и да намери отдушник на мъката си, — императорската войска, трябва да се признае, винаги се сражава за своето свето дело и брани християните от неверниците.

— Няма нито отбрана, нито обида, няма смисъл в нищо — рече Торизмондо. — Войната ще трае, докато свят светува, и никой няма да победи или да загуби. Ще си останем така завинаги едни срещу други. И ако ги няма едните, другите не ще представляват нищо. И ние, както и те, вече сме забравили защо се бием… Чуваш ли жабите? Всичко, което вършим, има толкова смисъл и ред, колкото тяхното крякане и подскачане от водата на брега или от брега във водата…

— За мене не е така — заяви Рамбалдо. — За мене, напротив, всичко е подредено, отмерено… Виждам, че има добродетели, храброст, но всичко ми е така чуждо… Признавам, плаши ме и това, че има един рицар, който не съществува… И все пак аз му се възхищавам, той е така съвършен във всичко, което прави, и ти вдъхва по-голяма увереност, отколкото съществуващите хора и… — той поруменя — почти разбирам Брадаманте… Вярно е, че Аджилулфо е най-добрият рицар в нашата войска.

— Пфу!

— Как така „пфу“!

— И той е скалъпен като другите, даже по-зле от тях.

— Какво искаш да кажеш? Скалъпен? Всичко, което върши, го върши както трябва.

— Вятър работа! Приказки… Не съществува нито той, нито това, което върши или казва, нищо, нищо…

— Но той е в много по-неизгодно положение от другите. Тогава как заема мястото си във войската? Само по име ли?

Торизмондо замълча, после добави тихо:

— Тук и имената са фалшиви. Иска ми се всичко да хвърля във въздуха! Да не остане и земя под краката ни!

— И нищо да не оцелее?

— Може би нещо. Но не тук.

— А къде? Кой?

— Рицарите на Светия Граал.

— Къде са те?

— В горите на Шотландия.

— Виждал ли си ги?

— Не.

— А отгде знаеш за тях?

— Зная.

И двамата млъкнаха. Чуваше се само крякането на жабите. Рамбалдо потръпна от страх, че това крякане ще залее всичко, че ще потопи и него в някакво зелено лепкаво и мрачно пулсиране на хриле. Но изведнъж си спомни за Брадаманте, за това как се бе появила в сражението с вдигната сабя й страхът му изчезна; сега той изгаряше от нетърпение да се сражава и да върши подвизи пред нейните изумрудени очи.

VII

Тук в манастира на всяка от нас е отредено да върши нещо за покаяние, за да получи вечно спасение. На мене се падна да пиша истории, но това е трудно, много трудно. Навън е жарко лято, откъм долината долита врява и плясък на вода. Моята килия е нависоко и от прозорчето се вижда лъката на реката — млади селяци са се разсъблекли и се къпят; по-нататък зад кичур върби няколко момичета, свалили дрехите си, влизат във водата. Един момък, доплувал до тях под вода, сега е изскочил да ги гледа и те го сочат с викове. И аз бих могла да бъда в тая хубава компания сред моите другарки, с прислужнички и ратаи. Но ние сме призвани от Бог да противопоставяме на мимолетните житейски радости нещо, което ще остане след нас. Ще остане… ако тази книга и всичките ни милосърдни постъпки, извършени с изпепелени сърца, не се превърнат самите в пепел… изтлели по-бързо и от плътските трепети на младите, които сега преливат от живот и се множат като кръговете, образувани върху водата… Ето, залавяш се да пишеш усърдно, но идва час, когато перото ти драска само пресъхнало мастило и от него не може да се оцеди нито капчица живот, защото животът кипи навън, навън от прозореца, навън от теб и ти се струва, че никога вече не ще можеш да намериш утешение в страницата, която пишеш, да разкриеш някакъв друг свят, да продължиш по-нататък. И може би така е по-добре; може би преди, когато пишех, изпълнена с радост, това не беше нито чудо, нито Божия благодат, а само грях, идолопоклонство, високомерие. А сега дали съм се избавила от тях? Не, не съм станала по-добра: само съм прахосала доста от тревожната си безразсъдна младост. Нима тези досадни страници струват нещо? И книгата ти, и оброкът ти не струват повече от теб. И не е речено, че като пишеш, ще спасиш душата си. Пишеш, пишеш, а чувстваш, че душата ти е вече погубена.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)