Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Беше прекрасна като заспало дете, дори мръсотията някак я бе подминала, като се изключеше калното петънце на едната й буза, но дори и то й стоеше като изящна украса. Илвин неспокойно проследи с пръст тъмните сенки, появили се под очите й.

— Тялото й твърде крехко, за да поддържа и Арис.

А кой по-добре от него би могъл да знае. Иста хвърли поглед към хлътналите му бузи и прозиращите под кожата ребра.

— За седмици и месеци да. За часове или дни… мисля, че сега е неин ред. А и знам от кого може да се лиши понастоящем Порифорс.

Илвин се навъси и погледна през рамо към отварящата се врата. Фойкс прекрачи прага след уплашения ди Кабон.

— Слава на боговете, спасена сте, царина! — искрено възкликна свещеният. — Както и лейди Катилара!

— Аз също ти благодаря, просветени — каза Иста, — задето си спазил указанията ми.

Той плъзна разтревожено поглед по неподвижното тяло на маршезата.

— Не е ранена, нали?

— Не, не е пострадала — отвърна Иста, после добави неохотно: — Засега. Убедих я да заеме за известно време собствената си душевна сила на Арис, вместо лорд Илвин. Сега трябва по някакъв начин да принудим демона й да говори. Не знам дали е бил господар, или слуга на княгиня Умерю, но със сигурност е бил свидетел — или по-скоро продукт — на демоничните машинации на вдовстващата княгиня Джоен. Илвин беше прав вчера — трябва да е знаел какво е правела тя, защото е бил част от онова, което е правела. Макар че изглежда е избягал от… каишката й. — Което изглеждаше окуражаващо, като си помислиш. — Джоен явно не упражнява железен контрол над подопечените си създания.

Ди Кабон я зяпна с тревожно изумление и Иста със закъснение си даде сметка, че за него думите й са неразбираеми. Високото чело на Илвин се набръчка с почти същото озадачение и той каза предпазливо:

— Споменахте, че Джоен изглежда по-странно и противоестествено от Сордсо. В какъв смисъл?

Иста се опита да им опише как бе видяло вътрешното й зрение вдовстващата княгиня в онзи кратък и ужасяващ момент до потрошения й паланкин, разказа им и за обладания от демон княз Сордсо. И как демонският му огън сякаш бе разкачил костите й.

— Досега демоните неизменно се плашеха от присъствието ми, макар че защо — не знам. Не предполагах, че съм толкова уязвима за тях. — Тя погледна разтревожено към Фойкс.

— Системата, която описахте, е изключително необичайна — замислено рече ди Кабон, като потриваше двойната си брадичка. — По правило един демон се храни от една душа. Просто няма място за повече от един. Освен това демоните трудно се понасят един друг в непосредствена близост, какво остава в едно и също тяло. Не мога да си представя що за сила би могла да ги впрегне по този начин, като се изключи самият бог.