Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Глупости, беше си мислил Боренсон. Джорлис винаги му бе изглеждал малко превъртял.
Но всичко, което беше направила Мирима, започваше да го убеждава, че в този случай „дълбокият разум“ е бил прав.
Тя беше всичко, което Боренсон се бе надявал да намери у една жена. Беше изпълнена с топлина, състрадание и безкрайна преданост. През целия си живот той се беше чувствал като половин човек.
Мирима го допълваше.
И той я крепеше.
Студът от поразената й ръка пронизваше хълбока му. Той не можеше да прецени дали усилието му да я стопли носи някаква полза. Лицето й продължаваше да бледнее и треперенето й се усили. С всеки следващ дъх мъглата около устата й ставаше все по-гъста.
— Дръж ръката ми — промълви тя, тракайки със зъби. Той хвана премръзналата й дясна ръка, но тя поклати глава. — Не тази. Не усещам нищо.
Все едно той я стисна, стисна и лявата й ръка. Студът от дясната пареше като огън, гореше го. Почти не можеше да се понася.
Зачуди се дали би могъл да отклони студа, да се превърне в проводник за смъртта й.
„Мен вземете — помоли се той на Силите. — Вземете мен вместо нея.“
Тя се облегна тежко на него и склони главата си на рамото му.
— Обичам те — прошепна той в ухото й.
Тя кимна.
— Знам.
Някъде далече в леса самотен вълк зави към издигащата се луна. Падащите звезди шареха нощното небе.
Той я целуна по челото. Мирима рухна в прегръдката му като мъртва. Боренсон я задържа за миг права. Тя все още дишаше, но колко ли още щеше да издържи?
Беше късно, след полунощ. Той беше гладен и изтощен. Имаше си няколко дара, които можеха да му помогнат, но нито един на жизненост, и нямаше никаква представа колко далече е Фенрейвън.
Помисли дали да не остави Мирима и да отиде да потърси помощ. Беше едра жена и не знаеше колко далече ще може да я отнесе. Но вълкът виеше и той не смееше да я остави. Освен това знаеше, че тя няма да иска да умре сама.
И Боренсон я вдигна и я понесе.
Звездопад
Катастрофата ни учи на кротост, състрадание, кураж и твърдост. Извън това тя е абсолютна досада и нямаме никаква полза от нея.