Родена магьосница

— С какво мога да ви помогна, Учителю Дженес?

— Не знам откъде да започна — каза объркано звездоброецът. „Разбира се, че не знае — помисли тя. — Фересийците никога не знаят откъде да започнат, нито как да свършат или кога да стигнат до същината.“

— Вашата наблюдателна кула е претърпяла щети?

— Обсерваторията ли? Бъркотията е пълна — карти и ръкописи се търкалят навсякъде. Има и пожар! Помощникът ми едва не загина, докато се мъчеше да спаси картите. Ще минат седмици, докато я разчистим. Убеден съм, че водата, която хвърлихме върху огъня, направи толкова бели, колкото и самите пламъци… но, уф, това не е ваша грижа, нали? Всъщност не съм сигурен дали изобщо нещо от всички тези работи е ваша грижа.

— Аз също — отвърна съвсем искрено Йоме, защото откакто беше отворил уста, тя все още нямаше никаква представа какъв е проблемът му.

Той погледна тълпата слуги и прошепна:

— Ваше величество, може ли да поговорим насаме?

Йоме кимна и двамата закрачиха през двора към сянката под двата ореха в ъгъла до стената на замъка.

— Милейди — попита я той. — Какво знаете за звездите?

— Че са красиви — отвърна сухо Йоме.

— Да — каза Дженес. — И може би също така знаете, че с хода на сезоните съзвездията се въртят в небето. В началото на годината Елвинд минава над планините на север. Но в разгара на лятото той е почти точно отгоре.

— Знам.

— Тогава с… с голям смут съм длъжен да ви съобщя, че звездите не са както трябва.

— Какво?

— Звездите тази нощ не са както трябва. Много е смущаващо. Тази нощ е третата от Месеца на листата. Но според нашите карти звездите са разположени като в дванайсетата нощ от Месеца на жътвата — с две седмици назад.

— Как е възможно това? — попита Йоме. — Да не би картите да са сбъркани? Може би…

— Картите не са сбъркани. Гледал съм ги стотици пъти. Мога да измисля само едно обяснение. Светът е поел по някакъв нов път през небесата. Дори луната… според предварителните ми измервания…

Допреди миг Йоме се чувстваше съсипана. Сега беше сломена. Зяпна го с отворена уста и накрая успя да каже само:

— Какво можем да направим?

Дженес поклати глава.

— Аз… навярно никой не може да помогне. Но вашият мъж все пак е Земния крал.

Изведнъж тя си спомни думите на Ейвран. Единствената истинска господарка свързваше Руната на опустошението с Руната на небесата и на Пъкъла. Канеше се да създаде нов свят, в който човечеството нямаше да оцелее.

Възможно ли бе да изтласква Земята от предопределения й курс?

— Разбира се. Ще… ще го известя веднага.

Дори Единствената истинска господарка да беше направила това, как можеше Габорн да я спре? Беше изгубил силите си.

Звездоброецът се обърна да си тръгне. Очите на Йоме обходиха отчаяно двора. Извика да й пратят куриер, мислеше да напише писмо до Габорн.

Но докато обмисляше какво да напише, осъзна, че всичко, което иска да съобщи на Габорн, той вече го знае.

Беше я предупредил, че ако не унищожи Господарката на халите, всички негови хора ще загинат. Знаеше за опасността не по-малко от нея.