Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Оркестърът започна да репетира една оратория от Фоглер; музиката на заместник капелмайстора се стори на Волфганг високопарна. Обаче Фоглер беше любимец на курфюрста Карл Теодор. После прочутият Раф запя ария, при което така се превземаше, че Волфганг едва се сдържаше да не прихне. Но му хареса оркестърът и диригентството на Канабих. Такова изпълнение той чуваше за пръв път.
Как великолепно ще прозвучат, изпълнявани от този оркестър, симфониите му! Ако има на свое разположение оркестър с такива възможности, какви симфонии щеше да напише! Точно за такъв оркестър му се искаше да пише. Флейтистът Вендлинг и обоистът Рам се оказаха истински виртуози; те разкриха нови, неподозирани за Волфганг възможности на тези инструменти.
Дълбоко развълнуван, Волфганг каза на Канабих след репетицията:
— Създали сте най-добрия оркестър, който съм слушал.
— Благодаря, господин капелмайстор. Да чуя такава похвала от вас е голяма чест.
— А господата Вендлинг и Рам бяха великолепни.
— Но какво ще кажете за самата музика, Моцарт? — попита Фоглер.
Волфганг не искаше да си криви душата. Той замълча.
Фоглер се намръщи, но не настоя повече и тогава Канабих каза:
— Надявам се да ни ощастливите с изпълнение на ваша музика, господин капелмайстор.
Волфганг се поколеба.
— Този път не съм на концертно турне — отвърна той след кратко мълчание.
— Но аз съм чувал най-възторжени отзиви за вас като изпълнител — рече Раф.
Тенорът изведнъж му се стори искрен, прекрасен човек. А пееше така неестествено!
— Благодаря ви, господин Раф — отвърна Волфганг, — ще бъда щастлив да свиря пред вас. Но най-много ме интересува длъжността придворен композитор.
— Ние имаме вече няколко композитори, като смятаме Фоглер и мен — рече Канабих, но забелязал огорчението на Волфганг, добави: — Навярно ще може да се нареди нещо. Бездруго ни трябва още един оперен композитор. Всичко зависи от това дали ще успеете да убедите курфюрста. Мога да ви уредя аудиенция. Ще бъде по-добре обаче първо да свирите пред него. Бихте ли приели да изпълните концерт с нашия оркестър?
— Това е голяма чест за мен.
— Прекрасно! Заповядайте у мен на вечеря и ще обсъдим всички подробности.
На масата у Канабихови имаше много разговори, много музика, хубаво рейнско вино и вкусно телешко варено, но Волфганг особено хареса умението на всички присъствуващи приятно да се шегуват. Тук бе поканен и Вендлинг с жена му, чудесна певица, но Волфганг се чувствуваше най-добре в компанията на двете млади дъщери на Канабих — Роза и Лизел. Те настояха да им посвири, седнаха от двете му страни, а когато той изпълни своя соната за пиано, всяка от тях го целуна по бузата; после момичетата го помолиха да напише една соната и за тях — това ще бъде голяма чест, казаха те.
Лизел бе твърде малка, за да я приеме човек сериозно, но петнадесетгодишната Роза му се стори привлекателна и отлична за възрастта си пианистка. Волфганг обеща да напише за нея соната — когато тя предложи две целувки за награда.
Ана Мария рядко бе виждала сина си така щастлив. Очарован е от сърдечността на Канабихови, мислеше тя, но в дълбочината на душата си таеше съмнение — да не би да са толкова сърдечни, защото имат мома за женене?
Рам, който дойде, когато вечерята бе свършила, изказа възхищението си от композицията на Волфганг, а Волфганг, комуто така хареса кристалната чистота в изпълнението на обоиста, заяви непринудено:
— Ще ми бъде драго да напиша за вас концерт за обой.
Ана Мария се учуди. Волфганг неведнъж бе изтъквал, че не обича да пише за духови инструменти, защото не си струвало, а Леополд държеше синът му никога да не пише нищо даром, пък ето сега той предлага на Рам концерт за обой като подарък. Стигаше Канабих да похвали музиката му и Волфганг веднага прие да изпълни концерт за пиано съвсем безплатно.
— Вие свирите така вдъхновено, господин капелмайстор — каза Канабих, — а също и с безупречна техника. Как така ви е изпуснал архиепископът?
— Той не ме уволни, аз сам помолих да бъда освободен.
— Дори и така да е, как е могъл да се лиши от такъв забележителен музикант?
— Беше ми казано, че сонатата, която току-що изпълних, е написана лошо.