Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Много съжалявам, Волфганг, но ми се струва, че напразно се стараете.
— Курфюрстът би могъл да ме уведоми за това по-навреме. — Той досега не би взел никакво решение, ако вие не го бяхте подтикнали към това.
— Аз да съм го подтикнал? Господин Канабих, толкова време търпеливо чаках отговор.
— Точно това му казах. — Значи, все пак сте разговаряли с него? — Опитах се да разговарям. И въпреки всичко се налага да почакате. Ще припечелвате от уроци.
Волфганг разказа на Вендлинг за поведението на курфюрста и флейтистът сърдито забеляза:
— Карл Теодор е глупак. Трябва да намерим начин да ви задържим тук.
Шест седмици след пристигането на Моцартови в Манхайм Вендлинг уреди преместването им в дома на дворцовия ковчежник Серариус.
Ана Мария си отдъхна. Бе намразила дори стълбите, които водеха към мансардата им в странноприемницата. Там по няколко дена не излизаше от къщи — изморяваше я изкачването на толкова стъпала. Освен това в стаята бе ужасно студено. Беше уговорила в странноприемницата печката да се пали сутрин, когато стават, и вечер преди лягане. Всяко зареждане с въглища струваше дванадесет крайцера. За икономия денем не поддържаха огъня и Ана Мария мръзнеше като куче. Понякога не можеше дори да пише писма — ръката й съвсем вкочанясваше — и седеше, загърната в шуба, с плъстени ботушки. „Това не е ли божие наказание“, питаше се тя. Друг път не помагаха и шубата, и ботушките, студът я пронизваше до кости, струваше й се, че душата й ще се отдели от тялото. А Волфганг не обръщаше внимание на студа, не му се налагаше да стои дълго в мансардата: губеше се ту в двореца, ту у Канабихови, ту у Вендлингови. Ана Мария не се оплакваше нито от болките в главата, нито от постоянната простуда. Не искаше да тревожи сина си. А и той не обичаше да му се оплакват. Майката се утешаваше с това, че новата стая все пак е далеч по-добра. Скриваше неразположението си и пишеше до дома само за хубавите неща.
„Слава богу, най-после напуснахме странноприемницата; сега имаме прекрасна просторна стая с две чисти легла в дома на дворцовия ковчежник Серариус. Стаята е на партера, имаме и достатъчно свещи и въглища. Срещу това Волфганг дава на дъщерята на Серариус уроци по клавир.
Той обикновено се храни у Канабихови или у Вендлингови, а в знак на благодарност развлича Вендлингови и помага на Роза Канабих да усъвършенствува пианото. Освен това обучава по композиция един холандски офицер на име Де ла Потри, който му плаща четири гулдена за дванадесет урока. Не е много, но синът се надява да компенсира загубите, като напише три концерта за друг холандец — Де Жан, — богат любител флейтист. Де Жан му обеща двеста гулдена, ако тези концерти за флейта бъдат кратки, прости и леки за изпълнение. Запозна го с холандците Вендлинг, той се бе уговорил за всичко с тях и със Серариус. Раф, Канабих и Рам твърдят, че сред музикантите няма равен на Волфганг, те са във възторг от произведенията му. Много го търсят, просто не можем да се видим с него някои дни. Почти през цялото време стоя сама; на улицата е толкова влажно и студено, че не смея да излизам. Но тук ни е добре, макар че Волфганг е твърде зает и аз само моля бога да не се поболи.“
Мама не преувеличава, мислеше Волфганг. Той наистина ставаше при изгрев слънце и бързо се обличаше зад паравана, като внимаваше да не вдига шум, за да не събуди мама.
След закуската, която сам си приготвяше, той тръгваше за Вендлингови; там на негово разположение имаше стая с пиано, където в пълна самота се упражняваше до обед. После обядваше с Вендлингови, след което композираше в музикалната стая няколко часа без прекъсване. В три часа бързаше към странноприемницата на Майнцишер Хоф, за да учи Де ла Потри на композиция, в четири се връщаше у дома и даваше урок на госпожица Серариус, а в шест пристигаше у Канабихови, където на пианото вече го чакаше Роза. След вечерята у Канабихови някой музицираше. За писма — на татко и на Безл той пишеше често — оставаше време едва към полунощ.
Почти всички в Манхайм съчувствуваха на Волфганг: Вендлинг каза, че Карл Теодор само затова не го е взел на служба, защото Фоглер, който обучаваше децата на курфюрста и имаше голямо влияние сред двора, се бои от съперника си и е говорил против него.
Но Волфганг се стремеше да не мисли за огорченията си, още повече че Роза много хареса сонатата, написана за нея, а Рам бе възхитен от концерта за обой. При това Вендлинг измисли нов план на действие. И Волфганг се втурна към къщи вече близо месец, откак живееха у Серариус, — за да посвети в този план мама.
— Рам и Вендлинг ми предлагат да замина с тях за Париж — каза той, — само аз, без тебе. Как гледаш на това, мамо?