Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом изпъшка. Очите му бавно се отвориха. Ирисите му бяха станали огромни, разфокусирани.
— Няма да умреш — разпалено продължи Ан. — Върви да доведеш лекар и няколко слуги, Патрик. Веднага!
Патрик скочи на крака. Беше блед като мъртвец. Без да каже и дума, без да й даде какъвто и да е знак дали я е чул или разбрал и какво възнамерява да прави, той захвърли пистолета и изтича при коня си. Сетне се метна на седлото, пришпори жребеца в галоп и изчезна, оставяйки Ан и Дом сами.
Сърцето на Ан се бе свило от страх. Паниката заплашваше да я погълне. Тя си пое дълбоко дъх, за да се поуспокои. Ами ако Патрик бе решил просто да избяга?
— Ан…
Ан сведе очи към Дом. Лицето му бе придобило призрачен сив цвят. Но сега погледът му вече бе фокусиран.
— Ще се оправиш — каза тя и се помъчи да се усмихне.
— Лошо ли съм ранен?
Ан облиза устни.
— Не знам. Има много кръв. Но раната изглежда по-близо до рамото ти, отколкото до сърцето. — Едва успяваше да говори. Знаеше, че ако Дом умре, тя също ще умре, защото никога нямаше да може да понесе смъртта му.
По слепоочията му бе избила пот.
— Аз ще държа жакета притиснат към раната. А ти свали фустата си и я разкъсай на ивици, за да ме превържеш. — Докато стигне до края на второто изречение, той вече беше останал без дъх. Гласът му бе едва доловим.
— Не говори. Пази силите си. — Тя постави ръката му върху жакета си и я притисна. Прилошаваше й, като го гледаше как полага усилия да спре изтичането на собствената си кръв. — Не знам дали Патрик отиде за лекар или не.
Дом не отговори. Лицето му беше обляно в пот. Отново бе пребледнял, очите му бяха затворени. Но продължаваше да притиска жакета й към раната си.
Ан се изправи и съблече фустата си. Платът беше много здрав, но тя успя да го разкъса, обзета от прилив на нечовешка сила. Погледна към Дом и видя, че я наблюдава.
— Не се тревожи. Няма да умра. — Гласът му като че ли звучеше малко по-укрепнал.
Ан успя да се усмихне, макар и отпаднало.
— Помогни ми да седна.
Тя коленичи и го повдигна внимателно. Лицето му беше изопнато от напрежение и от усилията, които полагаше, за да не изстене от болка. Ан махна жакета от раната и тя тутакси започна отново да кърви обилно. Под задъханите, едва доловими напътствия на Дом тя успя да го превърже колкото можеше по-бързо. После му помогна отново да легне по гръб, като положи жакета си под главата му вместо възглавница.
Очите му бяха затворени, а лицето му бе станало още по-сиво от преди.
Ан го погали по челото. Сълзи на страх и безпомощно отчаяние напълниха очите й. Къде е Патрик, питаше се тя. Молеше се да е отишъл за помощ, каквато и да е помощ.
Сенките се удължиха. Ан се опита да определи от колко време седи тук в очакване, молейки се Дом да не умре, но нямаше представа дали е от петнадесет минути или от час. Всяка минута й се струваше цяла вечност. А Дом бе изпаднал в безсъзнание.
Превръзките бяха станали яркочервени.
Изведнъж се чу тропот на препускащ кон. Не, коне, Ан скочи на крака. По пътеката се зададе жребецът на Патрик, следван от други два коня с ездачи на гърба. Малко по-назад идваха още хора.
— Слава Богу! — извика тя, разпознала Бенет и Вериг.
— След нас идват ратаи с носилка — каза Бенет, като скочи от коня си. — А един ратай отиде да повика лекаря.
Ан едва не припадна от облекчение. Сетне се обърна и видя, че Патрик е коленичил до Дом. Плачеше.
— Не умирай — прошепна той. — Никога не съм искал да те убия. Дом… аз те обичам повече от родните си братя. Господи, моля те, не умирай.
Ан не можеше повече да сдържа страха си и лекарят се бе принудил най-безцеремонно да я изгони от стаята на Дом. Сега тя крачеше напред-назад пред вратата, притиснала към очите си подгизналата от сълзи кърпичка, молеше се за живота на съпруга си и се разкайваше горчиво за всички конфликти, за цялото неразбирателство и отчуждение помежду им. Патрик седеше на едно канапе, хванал лицето си в шепи.
И независимо от онова, което бе сторил, Ан изпитваше съжаление към него.
Той усети погледа й и за пръв път, от половин час насам вдигна глава.
— Сигурно съм полудял.
— Да.
— Никога нямаше да те нараня, Ан. Исках само да се оженя за теб. Да те открадна от Дом.
Ан реши да не му напомня, че действията му биха могли да я наранят доста сериозно, дори да я убият. Въпреки че Патрик упорито отричаше, тя и за миг не се съмняваше, че тъкмо той е подпалил спалнята й и е отровил Блейз.