Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Познавам Лисбет Саландер… Не мога да повярвам, че е убила някого.
– Не можете да повярвате или не искате? Мириам, не бихме обявили човек за общодържавно издирване, ако нямахме достатъчно основателни причини за това. Но мога да ви кажа, че началникът ми, инспектор Бублански, не е напълно убеден във вината на Саландер. Не изключваме възможността да е имала съучастник или да е замесена по някакъв друг начин. Трябва обаче да я открием. Вярвате, че е невинна, Мириам, но какво ще се случи, ако грешите? Самата вие признавате, че не знаете много за Лисбет Саландер.
– Не знам на какво да вярвам.
– Помогнете ни тогава да открием истината.
– Задържана ли съм за нещо?
– Не.
– Мога ли да си тръгна, когато пожелая?
– На теория, да.
– А на практика?
– Ще продължим да се интересуваме от вас.
Мириам Ву се замисли над думите ѝ.
– Добре, питайте. Ако въпросите ви ме ядосат, ще спра да отговарям.
Соня Мудиг отново пусна касетофона.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА Петък, 1 април – неделя, 3 април
МИРИАМ ВУ ПРЕКАРА един час заедно със Соня Мудиг. Към края на разпита в стаята се върна Бублански, седна тихо и се заслуша, без да коментира. Мириам Ву го поздрави учтиво, но продължи да говори със Соня.
Накрая Мудиг погледна Бублански и го попита дали има още въпроси. Бублански поклати глава.
– В такъв случай обявявам разпита на Мириам Ву за приключен. Часът е 13,19.
Тя изключи касетофона.
– Разбрах, че е имало малък проблем с криминален инспектор Фасте – рече Бублански.
– Той не се държа подобаващо – отвърна му Мудиг с неутрална интонация.
– Той е идиот – осведоми го Мириам Ву.
– Криминален инспектор Фасте всъщност има много добри качества, но вероятно не е най-подходящият човек за разпит на млада жена – рече Бублански и погледна Мириам Ву в очите. – Не трябваше да му го възлагам. Моля за извинение.
Мириам Ву изглеждаше изненадана.
– Извиненията са приети. Аз самата бях несправедлива към вас в началото.
Бублански махна с ръка. После погледна Мириам Ву.
– Може ли да ви задам няколко въпроса сега, след края на разпита? Няма да включвам касетофона.
– Заповядайте.
– Колкото повече разбирам за Лисбет Саландер, толкова повече се озадачавам. Картината, която рисуват хората, които я познават, напълно се различава от представата за нея в документацията на социалните служби и психиатричния ѝ картон.
– Така ли?
– Бихте ли ми отговорили искрено?
– Да.
– Според психиатричната експертиза, извършена при навършването ѝ на пълнолетие, Лисбет Саландер е умствено изостанала.
– Глупости. Лисбет вероятно е по-умна и от двама ни.
– Не е завършила училище и няма оценки, свидетелстващи, че може да чете и пише.
– Лисбет Саландер може да чете и пише по-добре от мен. Понякога пресмята някакви математически формули. Чиста алгебра. На твърде високо ниво за мен.
– Математика?
– Това ѝ е един вид хоби.
Бублански и Мудиг мълчаха.
– Хоби? – попита Бублански учудено след малко.
– Някакви уравнения. Не знам дори какво означават знаците.
Бублански въздъхна.
– Социалните служби съставят доклада си след арестуването ѝ в Тантолунден в компанията на по-възрастен мъж, когато тя самата е едва седемнайсетгодишна. Загатва се, че се занимава с проституция.
– Лисбет да е курва? Глупости. Не знам какво работи, но изобщо не се учудвам, че е била служител на „Милтън Секюрити“.
– С какво се изхранва?
– Не знам.
– Лесбийка ли е?
– Не. Лисбет прави секс с мен, но това не означава, че е лесбийка. Не мисля, че и сама е напълно наясно със сексуалната си ориентация. Предполагам, че е бисексуална.
– Това, че използвате белезници и така нататък… Означава ли, че Лисбет Саландер има садистични наклонности и как въобще бихте я описали?
– Мисля, че сте си изградили погрешна представа за всичко това. Понякога използваме белезници по време на ролеви игри, но в никакъв случай не става въпрос за садизъм, насилие или жестокост. Това е просто игра.
– Някога проявявала ли е насилие към вас?
– Не. Бих казала, че по-скоро аз съм доминантната фигура по време на игрите ни.
Мириам Ву се усмихна сладко.
СЛЕДОБЕДНАТА СРЕЩА В ТРИ ЧАСА бе белязана от първата сериозна кавга между разследващите. Бублански обобщи положението, след което им съобщи, че смята да разшири периметъра на разследването.