Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Виж какво, Червенушке, взимам те всякак. Просто не разбирам какво лошо има в това да се понагиздим малко. Нова рокля, подстрижка.
Тейт присви дяволито очи.
— Тя ще те накара да си сложиш вратовръзка, приятелче.
Едва се сдържаше да не й намигне.
— Голяма работа.
— Прав си. — Тейт се засмя и притисна с ръка стомаха си. — Май ще е най-добре просто да си призная и толкова. Страх ме е.
— Хубаво. — Той сложи ръка върху нейната. — Значи ставаме двама.
Влязоха във фоайето.
Петнайсет минути по-късно излязоха замаяни.
— Страшно лесно, нали — успя да изрече тя. — Да докажем поданството си, да подпишем някой и друг документ. — Тя издуха косата от очите си. — Току-виж сме успели за два-три дни.
— Крачетата ли ти изстинаха?
— Ледени блокчета са, но ще ми мине. А ти?
— Никога не се измъквам от уговорена сделка. — За да го докаже, той я грабна и я завъртя. — Доктор Ласитър ли ще бъдеш, или доктор Бомон?
— Ще бъда доктор Бомон и госпожа Ласитър. Доволен ли си?
— Доволен съм. Е, май е по-добре да потегляме към бутика.
— Мога да ти го спестя. — Тя му лепна една силна, разбираща целувка. — Ако харесаме някоя рокля в бутика, на теб няма да ти е позволено да я видиш. Мама ще получи припадък, ако не спазим поне една традиция.
Надеждата разцъфна на лицето му.
— И не се налага да обикалям по магазините?
— Не се налага да обикаляш по магазините, докато мама не успее да те докопа. Защо не наминеш след половин час? Чакай, забравих, че си имам работа с Марла Бомон, по прякор Бясната купувачка. Дай ни един час. И понеже изпитвам необичаен прилив на щедрост, когато се отнася до теб, ако мама реши да ме завлече на Сейнт Кристофър, първо ще минем покрай яхтата и ще те оставим там.
— Дължа ти голяма услуга, Червенушке.
— Няма да забравя. Пусни ме долу.
Той я целуна за последно и я остави да стъпи на краката си.
— В бутиците продават и дамско бельо, нали?
— Няма начин да не продават. — Тя се засмя и го сръга в ребрата. — Ще те изненадам. Изчезвай, Ласитър.
С усмивка на лице, тя го гледа, докато той не се изгуби във фоайето. Най-неочаквано идеята за една нова рокля, нещо ефирно и романтично, вече не й се струваше толкова глупава. Нещо, което да върви с едно малко златно сърчице, украсено с перла.
„Ласитър — реши тя, — направо ще ти взема акъла.“
Зачервена от удоволствие, тя тръгна през вътрешния двор. Ръката, която я сграбчи за лакътя, я накара да се засмее.
— Матю, стига…
Думите заседнаха заедно с дъха й в гърлото. Тя се взираше в гладко избръснатото, красиво лице на Сайлъс Вандайк.
За момент реалността сякаш бе на ръба да се срути. „Той въобще не се е променил“ — помисли си глупаво Тейт. Годините въобще не му личаха. Гъстата лъскава коса с цвят на калай, гладкото изящно лице и бледите очи си бяха същите.
Ръката му върху нейната беше мека като на дете, долавяше се и тънкият аромат на скъп одеколон.
— Госпожице Бомон, какво удоволствие да ви срещна по този неочакван начин. Трябва да кажа, че годините са били изключително щедри към вас.
Звукът на гласа му, с едва доловим европейски акцент и студено самодоволен, бе онова, което я върна в действителността.
— Пусни ме.
— Сигурен съм, че можете да отделите някоя и друга минутка за един стар приятел? — Като продължаваше да се усмихва любезно, той я подкара грубо покрай голямата леха с лъскави растения, преди още да е завършил репликата си.
„Наоколо има хора“ — напомни си тя, докато се бореше със страха си. Почиващи, персонал, подранили гости на ресторанта край басейна. Трябваше само да извика.
Мисълта, че се страхува, тук, на ярката дневна светлина, я накара да забие пети в земята.
— Е, имам някоя и друга минутка за тебе, Вандайк. Всъщност с най-голямо удоволствие бих се разправила с теб. — Сама, без Матю да й се пречка. — Но ако не ме пуснеш, и то веднага, ще се разкрещя.
— Виж, това би била една наистина непростима грешка — спокойно каза той. — А вие сте разумна жена. Знам го.
— Продължавай да ме буташ и ще видиш точно колко разумна съм. — Тя издърпа побесняла ръката си. — Достатъчно съм разумна, за да знам, че не можеш да ми направиш нищо на обществено място.
— Да ви направя? — Той изглеждаше смаян и дори обиден. Но главата му се пръскаше от пулсираща болка при мисълта, че тя смее да го предизвиква. — Тейт, мила моя, как можахте да кажете нещо толкова глупаво? Не бих си и помислил да ви направя нещо. Просто ви каня да дойдете с мен и да прекарате няколко часа на яхтата ми.
— Нещо не си наред.