Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Май нямам апетит. — Тейт бутна чинията си настрана с мисълта, че жестът й е безсмислено предизвикателен. — Докара ме тук, Вандайк, и очевидно можеш да ме държиш тук. Поне докато Матю и семейството ми не започнат да ме търсят. — Тя вирна брадичка и го погледна право в очите. — Защо не ми кажеш какво искаш?
— Ще трябва да поговорим за Матю. — Той се замисли. — Но това може да почака. Искам онова, което винаги съм искал. Искам онова, което ми принадлежи. „Проклятието на Анжелик“.
Тревога разяждаше стомаха на Марла. Без значение колко пъти си повтаряше, че Тейт не може да изчезне просто така, в действителност беше ужасена. Гледаше хората, които влизаха и излизаха, персонала, забързан в изпълнение на задълженията си, гостите, които се разхождаха между басейна, фоайето и градината.
До ушите й долитаха смях, пляскането на децата в басейна, жуженето на шейкъра, който смесваше ледени питиета за чакащите на бара.
С Матю се бяха разделили — тя имаше задачата да съобщи на рецепцията, да разпита портиера, таксиметровите шофьори, всеки, който може да е видял Тейт да напуска комплекса. Той бе тръгнал да провери плажа и пристанището.
Забеляза Матю да идва към нея и сърцето й затуптя, изпълнено с надежда. Само след секунда обаче видя, че е сам и че лицето му е мрачно.
— Тейт?
— Няколко души са я забелязали. Видяла е някого и се е качила с него в една лодка.
— Качила се е? Кого е видяла? Сигурен ли си, че е била тя?
— Тя е била. — Паниката, която беснееше в него, можеше да бъде овладяна. Но не беше толкова лесно да овладее нуждата да убива. — Описанието, което ми дадоха, съвпада с Вандайк.
— Не! — Останала без сили от страх, тя посегна да хване ръката му. — Тя не би отишла с него.
— Освен ако не е имала избор.
— Полицията — успя да изрече тя. — Ще съобщим в полицията.
— И ще им кажем, че е напуснала острова, без да се съпротивлява, с човека, който е спонсорирал последния й проект? — Той поклати глава, очите му горяха. — Не знаем и колко ченгета си получават заплатите от него. Ще го направим по моя начин.
— Матю, ако й направи нещо…
— Няма. — Но и двамата знаеха, че го казва само за да я успокои. — Няма причина да я наранява. Хайде да се връщаме. Според мен той едва ли е далеч от мястото, където сме хвърлили котва.
„Той не знае.“ Различни вероятности се блъскаха безредно в ума на Тейт. Знаел е къде да ги намери. По някакъв начин е знаел какво правят. Но не знаеше какво са намерили. Печелейки време, тя посегна към чашата си.
— Мислиш ли, че щях да ти го дам, ако беше у мен?
— О, смятам, че когато го намериш, ще ми го дадеш, за да спасиш Матю и останалите. Крайно време е да заработим заедно, Тейт, както го бях планирал.
— Планирал си го?
— Да. Макар и да не се получи точно както се бях надявал. — За момент той се замисли над казаното. — Склонен съм да забравя грешките ти, дори съм склонен да ви оставя, теб и твоя екип, да приберете съкровището на „Изабела“. Искам единствено амулета.
— Ще го вземеш и ще си тръгнеш? Каква гаранция имам, че ще стане така?
— Имаш моята дума, разбира се.
— За мен твоята дума не струва абсолютно нищо.
Тя ахна неволно, когато Вандайк смаза пръстите й в ръката си.
— Не позволявам да ме обиждат. — Когато я пусна, ръката й пулсираше като развален зъб. — Думата на един мъж е свещена, Тейт — каза той със зловещо спокойствие. — Предложението ми остава същото. Амулетът е единственото, което искам от теб. В замяна ще имаш славата и богатството, които вървят с „Изабела“. Името ти ще значи нещо. Дори съм склонен да ти помогна в това отношение, доколкото е в сферата на възможностите и влиянието ми.
— Не ми трябва твоето влияние.
— Неведнъж си се облагодетелствала от него през последните осем години. Но го правех за мое собствено удоволствие. Все още ме боли от мисълта, че на щедростта ми бе отвърнато с неблагодарност. — Лицето му потъмня. — Дело на Ласитър. Разбирам. Сигурно си даваш сметка, че като се свързваш с него, ти дискредитираш собствените си очаквания, стандартите си, обществените и професионалните си възможности. Мъж като него не може да бъде придобивка за теб в нито едно отношение.