Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Пред мъж като Матю Ласитър ти си едно дете. Едно разглезено злобно дете.
Главата й отскочи назад и очите й се насълзиха, когато той я зашлеви по бузата.
— Предупредих те. — Вбесен, Вандайк бутна чинията си и тя падна от масата и се разби на палубата. — Няма да позволя неподчинение. Проявих снизхождение, защото се възхищавам на куража и интелигентността ти, но по-добре внимавай какво говориш.
— Презирам те. — Тя се стегна в очакване на следващия удар. — Ако намеря амулета, по-скоро бих го унищожила, отколкото да ти го дам.
Той откачи пред очите й. Ръцете му се тресяха, погледът му беше убийствен. Нещо повече, осъзна тя. Имаше някаква ужасяваща наслада в очите му. Беше сигурна, че ще я нарани. И че това ще му достави удоволствие.
Инстинктът за оцеляване взе връх над парализиращия страх. Тя рязко скочи и хукна към парапета. Единствено водата предлагаше сигурност. Морето щеше да я спаси. Но тъкмо да се хвърли в него и някой я сграбчи изотзад.
Тя риташе, пищеше и се опитваше да хапе. Почти без никакво усилие стюардът обездвижи ръцете й, като ги изви зад гърба й, и продължи да ги извива, докато зрението й се замъгли.
— Остави я на мен.
Сякаш отдалеч чу гласа на Вандайк и се просна безсилно на палубата.
— Не си толкова разумна, колкото се надявах. — Все още в лапите на гнева, той стисна наранената й ръка и я дръпна да се изправи. Стон заседна в гърлото й от пристъп на агонизираща болка. — Лоялността ти е насочена в неправилна посока, Тейт. Ще трябва да ти дам един урок…
Той млъкна, когато звукът от форсиран двигател привлече вниманието му. Тейт залитна и се обърна по посока на бръмченето.
Матю.
Ужасът и болката пометоха остатъците от гордостта й. Тя заплака тихичко, когато Вандайк за втори път я блъсна на палубата.
Беше дошъл. Тя се сви на кълбо, разтривайки натъртените места. Той ще я отведе и вече няма да я боли. Повече няма да се страхува.
— Закъсняваш — каза Вандайк. — Отново.
— Не беше лесно да тръгна. — Лару скочи с лекота на палубата и хвърли кратък поглед на Тейт преди да извади кесийката с тютюна си. — Виждам, че имаш гостенка.
— Съдбата ми се усмихна. — Почти овладял пристъпа, Вандайк седна, извади кърпичка и попи потното си лице. — Уреждах някои подробности на острова, когато кой мислите ми пресече пътя, ако не прекрасната госпожица Бомон?
Лару цъкна с език и отпи от шампанското на Тейт.
— Бузата й е червена. Не одобрявам грубото отношение към жените.
Зъбите на Вандайк се оголиха.
— Не ти плащам за одобрението.
— Може и така да е. — Лару реши да отложи цигарата и да се наслади на ордьовъра. — Когато Матю разбере, че е при теб, ще дойде да я търси.
— Разбира се. — Това щеше да компенсира всичко. Почти всичко. — Нали не си дошъл само да ми кажеш онова, което вече знам?
— Лару! — Треперейки, Тейт успя да се изправи на колене. — Матю? Къде е Матю?
— Бих предположил, че се връща от Нейвис, за да те търси.
— Но… — Тя разтърси глава, за да проясни мислите си. — Ти какво правиш тук? — Бавно започна да осъзнава факта, че е сам, че си седи спокойно на масата и дъвче.
Той се усмихна, когато позна по очите й, че фактите се наместват в главата й, а заедно с тях и отвращението.
— Е, значи най-после ти светна.
— Ти работиш за него. Матю ти вярваше. Ние всички ти вярвахме.
— Трудно бих си изкарал заплатата, ако не беше така.
Тя изтри сълзата, която се стичаше по бузата й.
— За пари? Предал си Матю за пари?
— Аз съм силно привързан към парите. — Без да й обръща повече внимание, той се облегна и пъхна една маслина в устата си. — И като говорим за моята силна привързаност, настоявам да получа още една премия.
— Лару, твоите допълнителни възнаграждения започват да ми омръзват. — Вандайк вдигна пръст. В отговор стюардът направи крачка напред, разтвори колосаното си бяло сако и извади излъскан до блясък пистолет. — Може пък да се издигна в очите на Тейт, като заповядам да те прострелят в няколко особено болезнени места и да те хвърлят през борда. Сигурен съм, че акулите ще те харесат.
Свил устни, Лару размишляваше от кои чушки да си вземе.
— Ако ме убиеш, надеждите ти да се сдобиеш с „Проклятието на Анжелик“ ще умрат заедно с мен.
Вандайк стисна ръката си в юмрук и зачака да се успокои. Последва още един кратък сигнал и пистолетът изчезна под майсторски скроеното сако.
— Не по-малко ми омръзнаха и постоянните ти намеци за амулета.
— Двеста и петдесет хиляди американски долара — започна Лару и затвори очи, наслаждавайки се на лютивия вкус на чушлето. — И амулетът е твой.