Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Матю е самостоятелен човек, Бък. Онова, което прави, не е заради мен, заради теб или заради някой друг. Ако го обичаме, трябва да приемем това.
(обратно)Тейт правеше всичко възможно да вземе присърце собствения си съвет. Докато Матю спеше до нея в каютата на „Русалка“, тя се опитваше да прогони страховете си.
Беше казал, че е крайно време да започнат да си вярват. Тя знаеше, че доверието може да бъде щит, не по-слаб от любовта. Тя щеше да направи своя достатъчно здрав, така че да защити и двамата от всичко и от всеки.
Каквото и да станеше, каквото и да направеше той, щяха да го посрещнат заедно.
— Стига си се притеснявала — промърмори Матю и я притисна към себе си.
Топлината на тялото му, твърдата плът, до която се притискаше всеки сантиметър от нейното, действаше успокояващо.
— Кой казва, че се притеснявам?
— Усещам го. — Той прокара длан по хълбока й. — Непрекъснато излъчваш едни отвратителни малки стрелички на притеснение. Не мога да заспя от тях. — Ръката му тръгна нагоре по ребрата й. — А след като така и така съм буден… — Той се намести върху нея и обсипа гърлото й с целувки.
— Следващата яхта, която построя, ще има по-голяма капитанска каюта.
Тя въздъхна, когато устните му си запроправяха път към ухото й.
— Следващата?
— Аха. И ще я направя звукоизолирана.
Тейт се изкиска. Хъркането на Бък, който спеше в съседната каюта, разтърсваше стените като гръмотевица.
— Можеш да разчиташ на моята помощ. Лару как издържа?
— Казва, че било като поклащането от вълните. Не можеш да го избегнеш. — Плъзгайки пръст в кръг около едната й гърда, Матю разглеждаше лицето й на лунната светлина, която се процеждаше през отворения прозорец. — Когато проектирах жилищната част, не предвиждах съпруга.
— Гледай да предвиждаш отсега нататък — предупреди го тя. — Тази тук. Според мен жилищната част си е съвсем наред. — Тя предизвикателно близна челюстта му. — Особено капитанската каюта.
— Ако се бях сетил, че един годеж ще ни разчисти пътя до каютата, да знаеш, че щях по-рано да си пробвам късмета. — Той доволно разстла косата й по възглавницата. — Тук е доста по-добре от пода на мостика.
— Определено. — Тя изви устни под неговите. — Но на мен ми харесваха онези нощи. Не мисля, че тая работа с годежа ще продължи дълго — добави тя. — Утре отиваме на Нейвис да уредим формалностите.
— Боже, голяма шефка се извъди.
— Аха. И съм те сгащила, Ласитър. — Тя стегна ръцете си около него. — Наистина съм те сгащила.
Нищо, абсолютно нищо, закле се тя, нямаше да го отдели от нея.
— Веднага щом свършите, ви чакам в бутика — каза Марла, докато изтърсваше пясъка от сандалите си, стъпила на каменната пътека, която водеше от плажа към курортния комплекс. Скромна сватба или не, тя възнамеряваше да изпълни задълженията си като майка на булката и заместник-майка на младоженеца, при това съвсем сериозно.
Тейт въздъхна и преметна плитката на гърба си.
— Предполагам, че няма смисъл да ти повтарям, че не ми трябва нова рокля.
— Няма. — Марла се усмихна лъчезарно. — Ще ти купим сватбена рокля, Тейт Бомон. Ако в бутика на комплекса няма нищо подходящо, ще отидем до Сейнт Кристофър. И, Матю. — Тя го потупа лекичко по бузата. — Едно подстригване ще ти се отрази добре. Както и един свестен костюм.
— Да, госпожо.
— Айде стига бе! — промърмори Тейт.
Без да й обръща внимание, Марла продължи да се усмихва.
— Сега вървете да поговорите с администратора. Сигурна съм, че той ще може да ви упъти към кого да се обърнете за документите. Матю, двамата с теб ще се огледаме за костюм по-късно следобед. А, Тейт, попитай го и за обувки.
— Обувки?
— Нали трябва да вземем някакви, които да подхождат на роклята. — Тя им махна жизнерадостно и заизкачва стълбите към бутика.
— Вече нищо не може да я спре — промърмори Тейт. — Слава богу, че го правим тук и сега. Можеш ли да си представиш какво чудо щеше да организира, ако се бяхме женили на Хатерас? Дарове и излагане на чеиза. Цветя, уредници на банкети, торти… — Тя потръпна. — Сватбени консултанти.
— На мен ми звучи добре.
— Ласитър! — Тя го погледна развеселена. — Не ми казвай, че всичката тази суетня ти харесва. Ако й се даде възможност, тя би те напъхала в смокинг, а вероятно и във фрак. — Тя го плесна дружески по задника. — Не че няма да изглеждаш страхотно де.
— Мислех, че жените по правило харесват големите, показни сватби.
— Това не се отнася за нормалните жени. — Вече съвсем развеселена, тя спря по средата на стълбите. — Матю, ти това ли искаш, всичките ония помпозни отживелици?