Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Пръстите му се впиха толкова неочаквано и болезнено в ръката й, че тя беше прекалено изненадана, за да извика.
— Внимавай. Лошите обноски не са ми по вкуса. — Лицето му отново се успокои и по устните му се плъзна усмивка. — Да опитаме още веднъж, а? Бих искал да ме придружиш за едно кратко дружеско гостуване. Ако откажеш, ако държиш да направиш сцена тук, както сама се изрази, на обществено място, то годеникът ти ще плати за това.
— Моят годеник ще ти остърже физиономията в паветата, Вандайк, освен ако аз не го изпреваря.
— Колко жалко, че доброто възпитание на майка ти не се е проявило в следващото поколение. — Той въздъхна и се наведе към нея, стиснал зъби, за да контролира гласа си. — Докато с теб си говорим, двама от моите хора наблюдават Матю. Няма да направят нищо, освен ако не ме принудиш да им дам знак за противното. Те са доста опитни и също толкова дискретни.
Кръвта се отцеди от лицето й.
— Едва ли могат да го убият във фоайето на курортен хотел. — Но той бе посял семето на страха и то вече даваше плод.
— Нищо не ти пречи да поемеш този риск. О, а онази в бутика не беше ли майка ти? Избрала ти е няколко прекрасни неща.
Изтръпнала от страх, Тейт вдигна очи. От мястото й се виждаха стъклената врата и витрините, в които се отразяваше слънцето. Както и мъжът, широкоплещест, добре облечен, който се мотаеше отвън. Тя бавно наведе глава.
— Не я наранявай. Нищо не ти е направила.
— Ако правиш каквото ти кажа, няма да има причина да наранявам никого. Ще тръгваме ли? Наредих на готвача да приготви един наистина специален обяд, а сега има и с кого да го споделя. — С ужасяваща галантност той я хвана под ръка и я поведе към кея. — Пътуването ще бъде съвсем кратко — увери я той. — Хвърлил съм котва западно от вас.
— Как разбра?
— О, скъпа моя. — Наперен в белия си костюм и панамената шапка, доволен от победата си, той се изкиска. — Колко наивно от твоя страна да смяташ, че няма да разбера.
Тейт издърпа ръката си и хвърли последен поглед към курортния комплекс, преди да стъпи в очакващата ги лодка.
— Ако им направиш нещо, ако само докоснеш някой от тях, ще те убия със собствените си ръце.
И докато яхтата пореше вълните, тя обмисляше начините, по които да го направи.
Марла въздъхна, помоли продавачката да отдели нещата, които беше избрала, и тръгна да търси дъщеря си. Обиколи ресторантите и фоайетата, огледа плажа и басейна, накрая, леко раздразнена, мина през магазина за сувенири и се върна в бутика.
Но тъй като и там нямаше следа от Тейт, Марла тръгна обратно към фоайето с намерението да помоли портиера да прати някой пиколо да я потърси.
Забеляза Матю, който тъкмо изскачаше от едно такси.
— За бога, Матю, къде бяхте?
— Трябваше да се погрижа за едно нещо. — Той потупа джоба си, където, внимателно сгънат, лежеше току-що подписаният договор. — Закъснях съвсем малко!
— За какво си закъснял?
— Разбрахме се за един час. — Той погледна спокойно часовника си. — Няма и пет минути да съм закъснял. Е, уговори ли я за роклята, или още се инати?
— Не съм я виждала — нацупено каза Марла. Беше й горещо и се чувстваше объркана. — Мислех, че сте заедно.
— Не, разделихме се. Тя тръгна към теб. — Той вдигна рамене. — Говорехме си за различните видове сватби, за цветя и такива работи. Сигурно се е заплеснала някъде.
— Не мисля… фризьорския салон! — каза Марла, получила внезапно вдъхновение. — Сигурно е решила да си запише час да й направят косата, маникюра, при козметичката…
— Тейт?
— Ами това е нейната сватба. — Смаяна от нехайството на младостта, тя поклати глава. — Всяка жена иска да бъде красива булка. В момента със сигурност е там и разглежда списания с фризури.
— Щом казваш. — Мисълта как Тейт се лъска и клепа в негова чест го накара да се ухили. Това той не можеше да пропусне. — Давай да я изкараме оттам.
— Ще й кажа аз на нея — измърмори Марла. — Бях започнала да се притеснявам.
— Шампанско? — Вандайк вдигна една кристална чаша от подноса, който стюардът бе поставил до двата шезлонга в електриков цвят.
— Не.
— Смятам, ще се съгласиш, че то подготвя небцето за блюдото с омари, което ще ни поднесат за обяд.
— Не ме интересува нито шампанското ти, нито омарите, нито прозрачните ти любезности.
Без да обръща внимание на леките тръпки от страх, които пълзяха по гръбнака й, Тейт държеше раменете си изправени. Ако преценката й бе правилна, намираха се на около миля западно от „Русалка“. Можеше да преплува дотам, ако се наложи.
— Онова, което ме интересува, е защо ме отвлече.
— Такава силна дума. — Вандайк отпи малка глътка от шампанското и реши, че е охладено до подходящата температура. — Седни, моля те. — Очите му изстинаха, когато тя продължи да стои, облегната на парапета. — Сядай — повтори той. — Трябва да поговорим по работа.