Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Рей въздъхна и преметна ръка през раменете й.
— Права си. Права си, разбира се. Глупаво е да се смята, че не сме успели само защото не сме открили амулета. Въпреки това всеки път, когато се спусна на дъното и се върна горе без него, имам чувството, че съм се провалил. Въпреки всички тези неща.
Горящият поглед на Тейт премина покрай Матю, преди да се спре на баща й.
— Не си се провалил. Както и никой от нас.
Без да казва нищо, Матю се изправи, извади златното колие от джоба си и го залюля. За миг на Тейт й се стори, че вижда от камъка да изригва светлина.
Рей се изправи, залитна и неуверено посегна да докосне рубина в средата.
— Намерил си го!
— Тейт го намери. Тази сутрин.
— То е инструмент на дявола — прошепна Бък. — Няма да ви донесе друго освен мъка.
— Може наистина да е инструмент — съгласи се Матю и погледът му отскочи към Лару. — И аз ще го използвам. Гласувам за предложението на Тейт. Ще уредим прехвърлянето на находките. Тя може да се свърже с комитетите, които спомена.
— За да можеш да подмамиш Вандайк — измърмори тя.
— Вандайк е мой проблем. Той иска това. — Той вдигна колието. — Ще трябва да мине през мен, за да го докопа, а както скоро ще разбере, това няма да е лесно. Може би ще е най-добре, ако прекъснем за малко операцията. Ти, Марла и Тейт може да отидете на острова.
— И да те оставим тук сам да се оправяш с него? — Тейт тръсна глава. — Забрави, Ласитър. Само защото съм достатъчно глупава да искам да се омъжа за теб, не означава, че ще те оставя да ме отпратиш.
— Ще се жените? — Марла притисна длан към устата си. — О, слънчице!
— Имах намерението да ви го съобщя по по-подходящ начин. — В очите на Тейт искреше раздразнение. — Мижитурка такава!
— И аз те обичам. — Матю я прегърна през кръста. Амулетът висеше в другата му ръка. — Тя ми предложи днес следобед — обясни той на Марла. — Реших да не я държа в напрежение и приех, след като това означава, че получавам и теб в допълнение към пазарлъка.
— Слава богу, че на вас двамата най-после ви дойде акълът в главата — разхълца се Марла и се хвърли да ги прегръща. — Рей, детенцето ни ще се жени!
Той непохватно потупа съпругата си по рамото.
— Май на мен се пада задължението да кажа нещо дълбокомислено. — В душата му се сражаваха разнородни чувства, съжалението се смесваше с радостта. Малкото му момиченце вече бе жена на друг мъж. — Нищо не мога да измисля, по дяволите.
— Ако ме извините — каза Лару. — Предлагам да отпразнуваме събитието.
— Разбира се. — Марла изтри очите си и отстъпи назад. — Трябваше аз да се сетя.
— Позволи на мен. — Лару тръгна към камбуза да изрови бутилката Fume Blanc, която беше скрил.
След като чашите бяха напълнени, наздравиците вдигнати и сълзите избърсани, Тейт отиде при Бък, който стоеше до парапета.
— Голяма вечер — промърмори тя.
— Аха. — Той надигна чашата си с безалкохолна бира.
— Мислех… надявах се, че ще се радваш за нас, Бък. Аз наистина го обичам.
Той се размърда неспокойно.
— Знам. Просто бях свикнал да смятам, че е само мой през последните петнайсет години. Не бях кой знае какъв заместник на баща му…
— Напротив, справил си се чудесно — прекъсна го разгорещено тя.
— Прецаках работата на няколко пъти, но през повечето време давах всичко от себе си. Винаги съм знаел, че у Матю има нещо по-така. Повече, отколкото у мен или у Джеймс. Така и не разбрах как да го изкарам на бял свят. А ти знаеш — добави той и най-после се обърна към нея. — С теб той е по-добър човек, отколкото би бил иначе. Когато си с него, ще се старае повече и ще се отърве от лошия късмет на Ласитърови. Трябва да го накараш да се отърве от това проклето колие, Тейт, преди то да е съсипало живота ви. Преди Вандайк да го убие заради него.
— Не мога да направя това, Бък. Ако опитам и той се промени, защото съм го помолила, какво ще му остане?
— Аз никога не бих му казал за него. Аз му втълпих мисълта, че можем да оправдаем смъртта на Джеймс, ако го намерим. Беше глупаво. Мъртвите са си мъртви.