Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Отново бе на прага на сълзите и по-отчаяно влюбена, отколкото бе смятала, че е възможно.
— Защо чак сега ми казваш всичко това?
— Бях сигурен, че ще ми се изсмееш в лицето. За бога, Тейт, не бях достатъчно добър за теб тогава. А и сега не съм по-добър.
— Не бил достатъчно добър — тихо каза тя. — И в какъв смисъл?
— Във всякакъв смисъл. Ти си умна, образована, имаш семейство. — Объркан от опита си да обясни необясними неща, той прокара пръсти през косата си. — Ти имаш… ами, класа.
За момент тя запази мълчание. Всичко в нея кипеше.
— Виж какво, Матю, прекалено изтощена съм, за да ти се ядосам, дори за нещо толкова нелепо като това. Въобще не съм подозирала, че точно ти може да имаш проблеми със самочувствието си.
— Не става въпрос за самочувствие. — Думите й го накараха да се почувства като последен глупак. — Просто ти изредих няколко факта. Аз съм ловец на потънали съкровища, който през повечето време няма пукната пара. Единствената ми собственост е яхтата, а дори и тя не е изцяло моя. От сегашното ни откритие в ръцете ми ще се изсипе истинско богатство, което най-вероятно ще профукам за една година.
Навярно щеше да въздъхне, ако не бе започнала да разбира.
— А аз съм учен с добре подплатен портфейл. Нямам яхта, но имам апартамент, който използвам рядко. Настоящото ни откритие ще ме направи известна и аз смятам да използвам този факт, наред с дела си от парите, за да затвърдя още малко репутацията си. От тези две кратки резюмета излиза, че нямаме почти нищо общо помежду си и че не съществува логично основание да поставим основата на една дългосрочна връзка. Искаш ли въпреки това да се пробваме?
— Както аз виждам нещата — каза след кратък размисъл той, — ти си достатъчно голяма и достатъчно умна, за да поемаш рискове. Така че, да, искам да се пробваме.
— Същото се отнася и до мен. Навремето бях сляпо влюбена в теб. Сега те виждам много по-ясно и те обичам повече. — Тя обхвана лицето му с ръце. — Сигурно сме луди, Ласитър. Обаче чувството е страхотно.
Той обърна глава и притисна устни към дланта й.
— Чувството е такова, каквото трябва да бъде. — Не помнеше кога за последен път се бе носил на крилете на радостта. Приближи я до себе си и заби нос в косата й. — Бях успял да те изхвърля от мислите си, Червенушке. Почти.
— Почти?
— Така и не забравих миризмата ти.
Тя се изкиска и се наведе назад, така че да вижда лицето му.
— Миризмата ми?
— Свежа. Хладна. Като на русалка. — Той допря устни до нейните и ги задържа там. — Кръстих я на теб.
Яхтата, осъзна тя. Яхтата, която беше построил със собствените си ръце.
— Матю, караш ме да се главозамайвам. — Доволна, тя се облегна на рамото му. Този път щяха да отплават към залеза. — По-добре да излезем на палубата преди някой да дойде да ни търси. Има нещо, което трябва да съобщим на останалата част от отбора.
— Практичната Тейт на вашите екрани. — Той разроши косата й. — А пък аз тъкмо се канех да те вкарам в леглото.
— Знам. — Радостни тръпки пробягаха по гръбнака й при мисълта, че е желана. — И това определено е нещо, което очаквам с нетърпение. Но засега… — Тя хвана ръката му и го задърпа към вратата. — Хареса ми как я заключи. Много мъжкарско беше.
— Мъжкарските работи май ти харесват.
— В малки и сладки дози.
Когато излязоха, тя го хвана под ръка и двамата се приближиха до парапета. Бързата мелодия по радиото на палубата на „Русалка“ и неуморните, забързани звуци от чука на майка й се чуваха ясно. Компресорът бучеше и стържеше упорито. Въздухът бе изпълнен със серния парфюм на подводните разкопки.
— Всички ще подскочат от вълнение и изненада, когато им покажеш амулета.
— Когато ние им го покажем — поправи я Матю.
— Не, той си е твой. Не мога да дам рационално обяснение на чувствата си по този въпрос, Матю — продължи тя, изпреварвайки протестите му. — Сигурно най-после започвам да приемам, че това занятие по принцип не почива на рационална основа. Нали сама усетих притеглянето на това колие, един вид страстта да го притежаваш. Когато го взех в ръцете си, бях в състояние наистина да видя, съвсем ясно — добави тя, обръщайки се към него, — всичко онова, което то може да ми донесе. Парите, несметното богатство, славата и уважението. Властта. Направо ме разтърсва мисълта, че под всичките ми възвишени мотиви за образование и знания искам точно тези неща.
— Излиза, че и ти си човек.
— Беше много силно — имам предвид желанието да го задържа, да го използвам, за да постигна собствените си цели.
— И какво те спря? Какво те накара да решиш, че е по-добре да го предадеш на Вандайк?