Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
дори не разпозна марката и модела на единия от тях.
След като прекъсна електрозахранването, заобиколи къщата и огледа
предната й фасада, притичвайки зад чимширените храсти, които растяха
по цялата й дължина. Френските прозорци бяха идеалната възможност за
влизане с взлом. Счупи стъклото на единия с облечената си в ръкавица
длан и го отключи. Веднага щом влезе, понечи да го затвори. Беше важно
контактите за охранителната система да са по местата си, в случай че се
включи резервен генератор… Господи…
По прозорците имаше електроди, захранвани от литиеви батерии, което означаваше, че охранителната система не се захранва от
електрическата мрежа. И, по дяволите, точно през него минаваше лазерен
лъч. Къщата беше снабдена с толкова високотехнологично оборудване, че
можеше да се мери по сигурност с Музея на изящните изкуства и Белия
дом.
Единствената причина, поради която бе успял да влезе, беше, че
някой иска това.
Ослуша се. Пълна тишина. Дали не беше попаднал в капан?
Остана замръзнал на мястото си, като не смееше дори да диша. После
провери дали оръжието му е заредено и готово за стрелба и започна тихо
да обхожда стаите, които бяха като слезли от кориците на списания за
модно обзавеждане. Изпитваше силно желание да разреже с нож
картините, да свали на пода полилеите и да счупи тънките крака на
скъпите и елегантни маси и столове. Да изгори завесите. Да се изходи на
пода. Искаше да съсипе всичко, защото бе красиво. Щом съпругата му бе
живяла тук, значи беше много по-добра от него.
Зави зад ъгъла, озова се в нещо като дневна стая и се закова на място.
На стената, в инкрустирана позлатена рамка, висеше портретът на
съпругата му… От двете му страни имаше траурни ленти от черен креп.
Под портрета имаше мраморна маса, покрита с бяло платно, върху която
беше поставен златен потир, обърнат с дъното нагоре, и три редици с по
десет камъчета. Двайсет и девет от тях бяха рубини. Последното, поставено в долния ляв ъгъл, бе черно.
Ритуалът бе различен от християнския, с който бе свикнал, преди да
стане лесър, но беше сигурен, че този кът е подреден така в памет на
съпругата му.
На О. му се стори, че червата му са се превърнали в змии, които се
гърчат и съскат в корема му. Прииска му се да повърне.
Съпругата му беше мъртва.
— Не ме гледай така — прошепна Фюри, докато куцукаше из стаята
си. Раната го болеше силно, но се опитваше да се приготви да излезе
навън. Поведението на Бъч, който се въртеше около него като
разтревожена квачка, не му помагаше.
Ченгето поклати глава.
— Трябва да отидеш при лекаря.
Фактът, че човекът най-вероятно е прав, наля още масло в огъня.
— Не. Няма да отида.
— Ако ще прекараш деня на дивана, можеш да си спестиш ходенето
до кабинета му. Но да се биеш? Хайде, приятелю. Ако Тор знаеше, че се
каниш да излезеш в това състояние, щеше да ти отреже главата и да я
набучи на кол.
Вярно беше.
— Ще се оправя. Трябва само да загрея.
— Да, разтягането наистина ще помогне на дупката в черния ти дроб.
Всъщност може да донеса малко обезболяващ гел и да го втрием в раната
ти. Идеята ми се струва добра.
Фюри му хвърли гневен поглед. Бъч повдигна иронично вежда.
— Вбесяваш ме, ченге.
— Не думай! А какво ще кажеш да те откарам до Хавърс. Можеш да
ми крещиш, докато шофирам.
— Нямам нужда от ескорт.
— Но ако те закарам, ще знам, че си отишъл — Бъч извади ключовете
за «Кадилак»-а от джоба си и ги разклати във въздуха. — Освен това съм
много добър в ролята на таксиметров шофьор. Можеш да питаш Джон.
— Не искам да ходя при лекаря.
— Е… Невинаги можем да действаме според желанията си.
Ривендж паркира «Бентли»-то пред дома на Хавърс и Мариса и тръгна
внимателно към внушителната входна врата. Вдигна тежкото желязно
чукче и го остави да падне. Звукът отекна в къщата. Един доген му отвори
незабавно вратата и го въведе в салона.
Мариса стана от тапицирания в коприна диван и той й се поклони, докато в същото време казваше на иконома, че няма да сваля палтото си.
Когато останаха сами, Мариса се спусна към него с протегнати ръце, а
дългата й светложълта рокля се влачеше след нея като мъгла. Той взе
двете й китки и ги целуна.
— Рив… Толкова се радвам, че се обади на нас. Искаме да помогнем.
— Оценявам усилията ти да убедиш Бела да приеме.
— Добре дошла е тук толкова дълго, колкото с нужно. Макар да ми се
иска да ни кажеш какъв е проблемът.